Кимаше, докато говореше по телефона, погледът й стана по-съсредоточен, започна да записва. Неговото сърце (което не можеше да почувства пряко) също се беше разтуптяло. Тя бе научила нещо важно. Химикалката й спря. Тя я захвърли и извади друга — мълниеносно, както вадеше пистолета си на състезанията по стрелба.
След десет минути затвори.
— Слушай, Райм. — Седна до него на един плетен стол.
— Говорих с Кремъклията.
— О, добър избор.
Джоузеф Флинтик, на когото колегите съзнателно или не бяха лепнали прякор, свързан със старите огнестрелни оръжия, работеше в отдел „Убийства", когато Райм започваше кариерата си. Сприхавият старец помнеше подробности за почти всички убийства, извършени в Ню Йорк (и за много от околността) по време на дългата му служба. На възраст, на която би трябвало да играе с внуците си, Кремъклията работеше в неделя. Райм не се изненада.
— Разказах му какво знаем и той веднага ми цитира две престъпления, които вероятно се вписват в схемата. Едното е кражба на ценни монети на стойност около петдесет бона. Другото е изнасилване.
— Изнасилване ли?
Това добавяше по-сложен и много по-обезпокоителен елемент в разследването.
— Да. И в двата случая анонимен свидетел подал сигнал в полицията и дал информация, която се оказала важна за разкриване на престъпника — като очевидеца, който се обадил с описание на колата на братовчед ти.
— И двамата свидетели, разбира се, са били мъже.
— Точно така. Властите обявили награда, но никой от двамата не се явил.
— Ами уликите?
— Флинтик не си спомняше подробности, но каза, че микроследите и косвените доказателства били железни. Също като при братовчед ти. Пет-шест вида свързани типови улики на местопрестъплението и в къщите на извършителите. И в двата случая намерили кръв от жертвата върху кърпа или дреха в жилището на заподозрения.
— И сигурно при изнасилването не са намерили следи от телесни течности.
Повечето изнасилвачи получават присъда, защото оставят следи от някоя от трите течности: сперма, слюнка или пот.
— Не. Не.
— Ами анонимните свидетели — казали само част от номера на колата, нали?
Тя погледна записките си.
— Да, как позна?
— Престъпникът е имал нужда от известно време. Ако беше казал целия номер, ченгетата веднага щяха да отидат в дома на заподозрения и убиецът нямаше да може да подхвърли уликите. — Убиецът предвиждаше всичко. — Заподозрените са отричали всичко, нали?
— Да. Абсолютно всичко. Заложили са, че съдебните заседатели ще им повярват, и са загубили.
— Не, не, не, прекалено много съвпадения — измърмори Райм. — Искам да видя…
— Помолих един колега да вземе материалите за разследванията от архива.
Райм се засмя. Както много често ставаше, тя бе една крачка пред него. Той си спомни първата им среща преди няколко години: Сакс — разочарована от кариерата си като патрулиращ полицай; Райм — готов да се откаже от много повече от това. Колко път бяха извървели оттогава.
Той заговори в микрофона пред устата му:
— Команда. Набери Селито.
Беше възбуден. Чувстваше онзи трепет — тръпката от започващия лов. „Вдигни проклетия телефон" — помисли си гневно и за пръв път не мислеше за Англия.
— Здравей, Линк — прозвуча гласът със силен бруклински акцент на Селито. — Какво…
— Слушай. Има проблем.
— Малко съм зает.
В последно време бившият партньор на Райм, лейтенант детектив Лон Селито, не беше в добро настроение. Важно дело, подготвено с участието на голям оперативен екип, бе заплашено от провал. Миналата година Владимир Денко, бодигард на шефа на една руска банда от Брайтън Бийч, беше подведен под отговорност за рекет и убийство. Райм беше помогнал при анализа на уликите. За всеобщо удивление в петък делото срещу Денко и трима от съучастниците му бе прекратено, след като няколко свидетели бяха отказали да дадат показания или да се явят. Селито и колегите му от ФБР работеха през почивните дни, опитвайки се да намерят нови свидетели и информатори.
— Ще бъда кратък.
Райм обясни какво са открили за братовчед му и случаите с изнасилването и кражбата на монети.
— Два други случая? Много странно. Какво казва братовчед ти?
— Още не съм разговарял с него, но отричал всичко. Искам тази история да се изясни.
— Да се „изясни"? Какво, по дяволите, означава това?
— Мисля, че Артър не го е извършил.
— Той ти е братовчед. Разбира се, че ще го мислиш за невинен. Но какво конкретно имаш?
— Все още нищо. Затова ми трябва помощта ти. Имам нужда от хора.