— После си постъпил в охраната. Но нямаше ли опасност някой в ССД да те познае?
— Не се бях срещал с никого от компанията лично. Това е чудото на този занаят. Можеш да събираш данни, както си седиш спокойно в собствения си Килер.
Изведнъж замълча. Изглеждаше смутен, дали наистина бяха свързали Ролинс с Питър Гордън? Дали нямаше да дойде друг, който да провери по-внимателно следата? Явно реши, че не може да рискува. Гордън грабна ключовете от колата на Пам. Реши да я скрие. Погледна устройството за автоматично заключване.
— Боклук. Няма радиочип. Но всеки сканира регистрационните номера в наши дни. Къде си паркирала?
— Мислиш ли, че ще ти кажа?
Той сви рамене и излезе.
Стратегията й се оказа успешна. Беше се добрала до информация и успя да я използва. Не беше много, разбира се, но поне бе спечелила време.
Достатъчно ли беше обаче, за да изпълни онова, което бе замислила — да извади ключа от белезниците, скрит дълбоко в джоба й?
45
— Слушайте. Партньорката ми изчезна. И трябва да видя някои файлове.
Райм говореше с Андрю Стърлинг по видеовръзка.
Президентът на ССД беше в спартанския си кабинет в „Сивата скала". Седеше абсолютно изправен на твърд дървен стол, по ирония наподобявайки скованата поза на Райм в инвалидната количка. Стърлинг отговори тихо:
— Сам Броктън е говорил с вас. Инспектор Глен също.
Гласът му не издаваше нито следа от безпокойство.
Никаква емоция, любезната усмивка беше като нарисувана на лицето му.
— Искам да видя досието на партньорката ми. Полицайката, която идва при вас. Амелия Сакс. Цялото й досие.
— Какво имате предвид под „цяло", капитан Райм?
Криминологът забеляза, че Стърлинг използва званието му от полицията, което не беше известно на повечето хора.
— Знаете какво имам предвид.
— Не, не знам.
— Искам да видя досие ЗЕ — „Законов надзор".
Кратко колебание.
— Защо? Там няма нищо интересно. Малко правна информация. Стандарти по Закона за личната тайна.
Стърлинг лъжеше. От поалифорйийската агентка Кейтрин Данс Райм бе получил някакви познания по кинесика — тълкуване на жестовете и мимиките — анализиране на човешките реакции. Колебанието, преди някой да отговори, обикновено е признак на неискреност, защото човекът се опитва да измисли правдоподобен, но лъжлив отговор. Хората говорят бързо, когато казват истината — няма нужда да измислят.
— Защо тогава не искате да го видя?
— Просто няма смисъл да… Няма да ви помогне с нищо.
Пак лъжа.
Зелените очи на Стърлинг бяха спокойни. Той само веднъж отмести леко поглед и Райм се досети, че погледна към мястото, на което Рон Пуласки би трябвало да се вижда на екрана му (младият полицай стоеше в дъното на лабораторията, зад криминолога).
— Тогава ми отговорете на един въпрос.
— Да?
— Преди малко говорих с един компютърен специалист от полицията. Попитах го колко е голямо досието на братовчед ми.
— Да?
— Каза, че трийсет страници текст би трябвало да заемат около двайсет и пет килобайта памет.
— И аз съм загрижен като вас за партньорката ви, но…
— Силно се съмнявам. Сега ме изслушайте.
Стърлинг само вдигна едната си вежда вместо отговор. Райм продължи:
— Едно обичайно досие съдържа двайсет и пет килобайта информация. Във вашата брошура обаче пише, че имате над петстотин петабайта данни. Това е толкова много, че повечето хора не могат да си го представят.
Другият мъж мълчеше.
— Ако всяко досие се събира средно на двайсет и пет килобайта, базата с данни за всеки човек на Земята ще заема около сто и петдесет милиарда килобайта, максимум. „Инър-съркъл" обаче съдържа над петстотин трилиона килобайта. Какво има в останалата част от „Инър-съркъл", Стърлинг?
Пак колебание.
— Ами, много неща… Графики и снимки. Те заемат много памет. Административни данни например.
Лъжа.
— И обяснете ми защо изобщо някой трябва да има досие „Законов надзор"? Кой с какво „надзирава"?
— Следим да се спазват изискванията на закона.
— Стърлинг, ако досието не дойде в компютъра ми до пет минути, ще се обадя в „Таймс" и ще им разкажа как фирмата ви помага и прикрива престъпник, който използва информацията ви, за да планира изнасилвания и убийства. Хората от Отдела за законов надзор във Вашингтон няма да ви спасят от тези заглавия. А съм сигурен, че ще излязат на първите страници.