Стърлинг просто се изсмя, лицето му излъчваше спокойствие.
— Това никога няма да стане. Довиждане, капитане.
— Стърлинг…
Образът изчезна.
Райм затвори очи за момент. Приближи се с количката до дъските с таблиците на уликите и списъка със заподозрените. Вгледа се в думите с почерците на Том и Сакс, някои надраскани набързо, други — грижливо изписани.
Не виждаше отговор.
„Къде си, Сакс?"
Знаеше, че тя живее на ръба, че не можеше да я накара да избягва опасните ситуации, които като че ли я привличаха. Но беше бесен, че е тръгнала да проверява следа без подкрепление.
— Линкълн? — тихо заговори Рон Пуласки.
Райм погледна младия полицай, който с необичайно хладен поглед се взираше в снимките на мъртвата Майра Уайнбърг.
— Какво?
Младежът се обърна към криминолога:
— Имам една идея.
Лицето на Уиткъм, с превързан нос, изпълни екрана.
— Ти можеш да теглиш информация от „Инър-съркъл", нали? — хладно попита Пуласки. — Каза, че нямаш достъп, но имаш.
Заместник-началникът на Отдела за законов надзор въздъхна.
— Да — отвърна след няколко секунди.
За момент погледна към камерата, но бързо отмести очи.
— Марк, имаме проблем. Трябва да ни помогнеш.
Пуласки разказа за изчезването на Сакс и подозренията на Райм, че досието й „Законов надзор" в ССД може да им помогне да я намерят.
— Какво има в досието?
— Досие „Законов надзор"? — прошепна Марк Уиткъм. — Достъпът до тях е абсолютно забранен. Ако ме хванат, мога да отида зад решетките. А пък какво може да направи Стърлинг… ще е по-лошо от затвор.
Пуласки се сопна:
— Излъгахте ни и умряха хора. — Добави по-меко: — Ние сме на страната на добрите, Марк. Помогни ни. Не позволявай още някой да пострада. Моля те.
Замълча и тишината се проточи.
„Браво, новобранец" — помисли си Райм, който в този разговор бе доволен да бъде само слушател.
Уиткъм се намръщи. Огледа се, погледна към тавана. Дали се боеше от подслушвателни устройства и камери? — почуди се Райм. Така изглеждаше, защото заговори припряно:
— Пиши. Нямаме много време.
— Мел! Ела бързо. Влизаме в системата на ССД. В „Инър-съркъл".
— Така ли? Охо, не звучи добре. Първо Лон ми взима значката, сега това.
Специалистът бързо отиде на компютъра до Райм. Уиткъм каза Интернет адрес и Купър го въведе. На екрана се появи съобщение, че са влезли в контакт с вътрешния сървър на ССД. Уиткъм му продиктува временно потребителско име и след кратко колебание — три дълги пароли от случайно подредени символи.
— Изтегли програмата за разкодиране в центъра на екрана и натисни „ИЗПЪЛНИ".
Купър го направи и на монитора се отвори нов прозорец:
Добре дошъл, НГХ0235, моля въведете (1) 16-цифрения ССД-код на субекта или (2) страната и номера на паспорта на субекта, или (3) името на субекта, настоящото му местожителство, социалноосигурителния и телефонния му номер.
— Въведете информацията на човека, който ви интересува.
Райм продиктува данните на Сакс и на екрана се появи нов прозорец: Потвърдете достъпа до досие „Законов надзор Да/Не.
Купър натисна „Да" и се появи ново съобщение, приканващо го да въведе още една парола.
След още един поглед към тавана Уиткъм попита:
— Готови ли сте?
Сякаш щеше да се случи нещо много важно.
— Да, готови сме.
Уиткъм продиктува още една шестнайсетцифрена парола. Купър я въведе и натисна клавиша за нов ред.
Екранът започна да се изпълва с текст и криминологът прошепна:
— Боже мой!
Малко бяха нещата, които можеха да изненадат Линкълн Райм.
ПОВЕРИТЕЛНО
ПРИТЕЖАВАНЕТО НА ТОВА ДОСИЕ ОТ КОГОТО И ДА БИЛО, НЕРАЗПОЛАГАЩ С РАЗРЕШИТЕЛНО ОТ НИВО А-18 ИЛИ ПО-ВИСОКО, Е НАРУШЕНИЕ НА ФЕДЕРАЛНИТЕ ЗАКОНИ
Досие „Законов надзор"
ССД-номер на субекта: 7303-4490-7831-33478
Име: Амелия X. Сакс
Страници: 478
Кликнете на темата, която искате да разгледате.
Забележка: За архивираните материали може да се наложи да изчакате до пет минути.
ПРОФИЛ
* Име/Прякори/Псевдоними
* Социалноосигурителен номер
* Сегашен адрес
* Сателитна карта на сегашния адрес
* Предишни адреси
* Гражданство
* Раса
* Произход
* Националност
* Физическо описание/отличителни белези
* Биометрични данни
Снимки
Видеоматериали
Пръстови отпечатъци