Выбрать главу

* 19:07. Сканиран радиочип. Кредитна карта „Асошиейтид Кредит Юниън", авеню „Америка" и двайсет и трета улица. 4 секунди. Не е направена покупка.

— Добре, значи е с колата на Пам. Но защо? Къде е нейната?

— Какъв е номерът? — попита Уиткъм. — Всъщност няма значение. По-бързо ще стане с нейния код. Да видим…

На екрана се появи нов прозорец с информация, че шевролетът й е бил конфискуван и вдигнат пред къщата й. Нямаше данни в кой гараж са го откарали.

— Това е дело на Пет-двайсет и две — измърмори Райм. — Той трябва да го е направил. Както тази гадост с жена ти, Пуласки. И с тока тук. Напада всички ни. По всевъзможен начин.

Уиткъм въведе команда и на мястото се информацията за автомобила се появи карта, показваща различните точки на засичане от профила. Сакс бе тръгнала от Бруклин за Централен Манхатън, но там следата се губеше.

— Последното засичане. Сканиране на радиочип. Къде е било?

— Четящото устройство на някой магазин е засякло чипа на една от кредитните й карти. Но е било за кратко. Вероятно е пътувала с колата. Или е ходила много бързо.

— Дали е продължила на север? — заразмишлява на глас Райм.

— Това е цялата информация, с която разполагаме. Скоро ще се актуализира.

— Може да е завила по Трийсет и четвърта улица към Уестсайдското шосе и да е излязла от града на север.

— Там има платен мост — каза Уиткъм. — Ако мине по него, камерите ще сканират регистрационния й номер. Момичето, на което е колата — Пам Уилоуби — няма електронна карта за плащане. „Инър-съркъл" щеше да ни каже, ако имаше.

По нареждане на Райм Мел Купър — най-старшият полицейски служител сред тях — подаде сигнал за издирване на хондата на Пам.

Райм се обади в полицейския участък в Бруклин, където успя само да получи потвърждение, че шевролетът на Сакс е бил вдигнат. Сакс и Пам бяха минали за малко през участъка, но не казали къде отиват след това. Райм се обади на мобилния на момичето. Пам беше с приятелка. Тя потвърди, че Сакс е намерила някаква следа след проникването в дома й в Бруклин, но не казала каква или къде отива.

Райм затвори.

Уиткъм каза:

— Ще въведа данните за местоположението й и всички данни, които имаме за нея, във ФОРТ, програмата за изчисляване на връзки, после в „Екс-пектейшън". Това е прогнозиращият софтуер. Ако има начин да се предвиди къде може да е отишла, те ще го направят.

Уиткъм отново погледна тавана и се намръщи. Стана и отиде до вратата. На монитора си Райм видя как я заключи и постави един стол под дръжката. Когато пак седна на компютъра, леко се усмихна. Започна да пише на клавиатурата.

— Марк? — каза Пуласки.

— Да?

— Благодаря ти. Този път искрено.

46

Животът, разбира се, е борба.

С моя идол — Андрю Стърлинг — имаме една и съща страст към данните, и двамата оценяваме тайнството им, привличането им, огромната им сила. Но преди да навляза в неговата сфера, не осъзнавах пълните им възможности да се използват като оръжие, разширяващо кръгозора ти до всяко кътче на света. Да превърнеш целия живот, цялото съществувание в числа, а после да виждаш как прерастват в нещо нетленно.

Безсмъртната душа…

Преди да бъда съблазнен от Андрю и „Уочтауър", аз обожавах програмата „Сикуъл", еталона в управлението на данни. Кой не би й се възхищавал? Мощта и елегантността й са завладяващи. Благодарение на Андрю (макар и косвено) успях да оценя напълно света на данните. Никога не ме е удостоявал с повече от учтиво кимване или да се поинтересува как е минал уикендът, но знаеше името ми, без да се налага да поглежда табелката на ревера ми (какъв удивителен ум!). Мисля си за нощите, които съм прекарвал в кабинета му, около два часа, когато в ССД няма никого, седнал на стола му, чувствайки присъствието му, докато чета находчиво подредената му библиотека. Не от ония педантични и глупави ръководства за преуспелия бизнесмен, а томове и томове, разкриващи много по-широк мироглед, книги за власт и завоевания: Съединените щати при завладяването на Запада през деветнайсети век, Европа при Третия райх, морската сила на римляните, целият свят под влиянието на католическата църква и исляма. (Между другото, всички те са оценявали сломяващата мощ на данните.)

Ех, какви неща съм научил от Андрю само от дочутото от време на време или наслаждавайки се на черновата му за доклади, писма или книгата, върху която работи.