Гордън падна тежко и изпусна електрошоковия пистолет. Присви очи от болка, изправи се на колене и посегна към оръжието, но нападателят замахна с щангата и го удари по ръката. Чу се изпращяване на кости и убиецът изпищя.
— Не, не!
С присвити от болка и изненада очи Гордън се втренчи в нападателя.
— Май не си толкова недосегаем! — изкрещя другият мъж. — Кучи син!
Беше Робърт Йоргенсен, лекарят с открадната самоличност, с когото Сакс бе говорила в евтиния хотел. Стискайки щангата с две ръце, с все сила удари убиеца по врата и рамото. Главата на Гордън издрънча на пода. Обели очи и остана да лежи абсолютно неподвижно.
Сакс примигна удивено.
Кой е той? Той е Бог, а аз съм Йов…
— Добре ли сте? — попита той, като тръгна към нея.
— Махнете тези вестници от мен. После ми свалете белезниците и му ги сложете. По-бързо! Ключът е в джоба ми.
Йоргенсен коленичи и започна да разчиства вестниците.
— Как се появихте? — попита тя.
Йоргенсен гледаше ококорено, както си го спомняше от мизерната стая в хотела.
— Следя ви, откакто дойдохте в стаята ми. Живеех на улицата. Знаех, че ще го насочите към мен.
Кимна към Гордън, който беше неподвижен и едва-едва дишаше.
Задъхан, Йоргенсен гребеше хартията с широките си длани и я хвърляше настрани.
— Значи вие сте ме следили. На гробището и при склада в Уестсайд.
— Да, аз. Проследих ви от склада до апартамента ви, до полицейския участък, после до онзи небостъргач в Манхатън, сивия. След това дотук. Видях, че заобиколихте зад къщата и когато не се появихте, се почудих какво е станало. Почуках на вратата и той отвори. Казах, че съм съсед и търся недоставена пратка. Погледнах вътре. Не ви видях. Престорих се, че си тръгвам, но го видях да влиза в хола с бръснач в ръка.
— Не ви ли позна?
Йоргенсен се изсмя мрачно, като подръпна брадата си:
— Вероятно ме е виждал само на снимката от шофьорската книжка. Но тя беше от времето, когато още си давах труд да се бръсна — и можех да си позволя да отида на фризьор. Леле, това тежи.
— По-бързо.
Йоргенсен продължи:
— Вие бяхте най-добрият ми шанс да го открия. Знам, че трябва да го арестувате, но искам преди това да остана малко насаме с него. Трябва да ми позволите! Ще го накарам да плати за всичко, което ми причини.
Сакс започваше да чувства краката си. Погледна към Гордън, все още проснат на земята.
— В предния ми джоб… стигате ли ключа?
— Не съвсем. Трябва да отместя още от това.
Още вестници се разпиляха по пода. Едно заглавие гласеше: ЩЕТИ ЗА МИЛИОНИ ОТ РАЗМИРИЦИ СЛЕД СПИРАНЕ НА ТОКА. Друго: ВСЕ ОЩЕ НЯМА НАПРЕДЪК В КРИЗАТА СЪС ЗАЛОЖНИЦИТЕ В ТЕХЕРАН.
Най-сетне Сакс успя да изпълзи изпод вестниците. Изправи се непохватно на изтръпналите си крака, доколкото й позволяваха белезниците. Облегна се нестабилно на друга купчина хартия и се обърна към Йоргенсен.
— Ключът. Бързо.
Той бръкна в джоба й, извади ключето и се пресегна зад гърба й. С леко изщракване едната от белезниците се отключи и Сакс успя да се изправи.
Обърна се да вземе ключа от Йоргенсен.
— Бързо. Трябва…
Чу се оглушителен гърмеж и тя почувства ситни капчици да поръсват лицето и ръцете й в същия момент, в който куршумът — изстрелян от Питър Гордън от собствения й пистолет — улучи Йоргенсен в гърба, опръсквайки я с кръв и парченца плът.
Той извика и падна върху нея, като я повали назад и така я спаси от втория куршум, който изсвистя покрай нея и се заби в стената на сантиметри от рамото й.
49
Амелия Сакс нямаше избор. Трябваше да нападне. Веднага. Използвайки тялото на Йоргенсен като щит, тя скочи срещу превития на две, окървавен Гордън, грабна електрошоковия пистолет и стреля.
Електродите не се изстрелват с толкова голяма скорост, колкото куршумите, и той се отдръпна точно навреме. Тя грабна металната щанга на Йоргенсен и се хвърли към убиеца. Гордън се поизправи, вдигна пистолета и точно когато Сакс замахваше, стреля. Куршумът се заби в бронежилетката й. Болката беше убийствена, но той я улучи доста под слънчевия сплит, където щеше да й изкара въздуха и да я парализира.
Щангата удари лицето му, като издаде почти недоловим пукот, и той изкрещя от болка. Въпреки това не падна, още стискаше пистолета. Сакс се обърна в единствената посока, накъдето можеше да избяга — наляво — и хукна през един проход между предметите, с които беше пълно това зловещо място.
„Лабиринт", това бе най-точната дума. Тесен коридор между колекциите му: гребени, играчки (много кукли — от някоя от тях вероятно бе паднал и косъмът, който бяха намерили на едно от местопрестъпленията), стари тубички от паста за зъби, внимателно навити; козметика, чаши, хартиени пликчета, дрехи, обувки, празни консервени кутии, ключове, химикалки, инструменти, списания, книги… През живота си не беше виждала толкова много вехтории.