Сакс се затича — по нови проходи между нови купчини от книги, стъклени съдове, картини, жици и електроника, консерви. В правилната посока ли бягаше?
Да, така се оказа. Отпред видя бюрото на Гордън, заобиколено от жълти бележници. Робърт Йоргенсен — проснат на пода. „По-бързо! Тичай! Забрави телефона на бюрото" — рече си след кратко колебание дали да не пробва да позвъни в полицията.
„Бягай! Бягай!"
Затича се с всички сили към вратата на килера.
Колкото повече се приближаваше, толкова повече растеше паниката й. Чакаше всеки момент да усети куршума.
Само още пет метра…
Може би Гордън си мислеше, че Сакс се крие отзад. Може би бе коленичил и плачеше неутешимо за скъпоценния си порцелан.
Три метра…
Зад ъгъла, спиране за секунда — за щангата, изцапана с кръв.
После към вратата.
Сакс се закова на място, дъхът й спря.
Видя го право пред себе си, като силует на входа на килера. Явно наистина бе минал по друг път, отчаяно осъзна тя. Вдигна тежката желязна щанга.
За момент той не я видя, но надеждата й, че ще мине незабелязано, изчезна, когато Гордън се обърна към нея и приклекна, вдигна пистолета и пред очите на Сакс изплува образът на баща й, а после още един — на Линкълн Райм.
Ето я — Амелия 7303, точно на прицел.
Жената, която унищожи стотици от моите съкровища, жената, която иска да ми отнеме всичко, да ме лиши от всички бъдещи транзакции, да изложи моя Килер пред света. Нямам време да се забавлявам с нея. Нямам време да записвам писъците й. Тя трябва да умре. Сега.
Мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я, мразя я…
Никой няма да ми отнеме нищо, никога вече.
Прицелвам се и дръпвам спусъка.
Амелия Сакс се олюля назад, когато пистолетът пред нея стреля.
Падна и закри главата си с ръце, отначало безчувствена, но бързо почувства усилващата се болка.
„Умирам… умирам…"
Обаче… обаче единствената болка, която чувстваше, беше от артрита в коленете й, на които се беше приземила, не на мястото, където би трябвало да са я улучили куршумите. Тя опипа лицето, врата си. Нямаше рана, нямаше кръв. Нямаше как да не я е улучил от толкова близо. Но не беше.
Гордън се втурна срещу нея. С решителен поглед, с мускули, обтегнати като стоманени въжета, Сакс стисна щангата.
Той обаче притича покрай нея, дори не я погледна.
Какво означаваше това? Сакс бавно се изправи, като присви от болка очи. Без светлината зад отворената врата на килера мъжът се виждаше по-ясно. Не беше Гордън, а един познат детектив от Двайсети участък — Джон Харвисън. Полицаят предпазливо се приближи до тялото на човека, когото току-що бе застрелял, като държеше пистолета насочен напред.
Сега Сакс разбра: Питър Гордън се бе промъкнал безшумно зад нея, смятайки да я застреля в гръб. От мястото си обаче не беше видял Харвисън на вратата на килера.
— Амелия, добре ли си?
— Да. Добре съм.
— Други въоръжени?
— Мисля, че няма.
Сакс се изправи и отиде при детектива. Всичките му куршуми бяха улучили целта; един бе попаднал право в челото на Гордън. Раната беше огромна. Кръв и мозъчно вещество бяха опръскали портрета на американското семейство от Прескът над бюрото.
Харвисън беше опитен полицай около четирийсетте, имаше няколко награди за проявена храброст при престрелки и залавяне на опасни наркопласьори. Бе истински професионалист и сякаш не забеляза странната обстановка. Взе пистолета от окървавената ръка на Гордън, спусна предпазителя, извади пълнителя и ги прибра в джоба си. Изрита и електрошоковия пистолет на безопасно разстояние, макар че нямаше вероятност за чудотворно възкресение.
— Джон — прошепна Сакс, втренчена в обезобразения труп. — Как? Как, за бога, ме намери?
— Получихме сигнал всички свободни коли да тръгват към този адрес, че имало отвличане. Бях на една пресечка по разследване за наркотици и дойдох. — Погледна я. — Беше се обадил онзи тип, с когото работиш, как му беше името?
— Кой?
— Райм. Линкълн Райм.
— Аха.
Тази информация не я изненада, макар че въпросите, които възникваха от това, бяха повече отколкото онези, на които даваше отговор.
Чуха тихо изпъшкване. Обърнаха се. Звукът бе дошъл от Йоргенсен. Сакс се наведе.
— Извикай „Бърза помощ". Още е жив.
Натисна раната.
Харвисън извади радиостанцията си и поиска да изпратят линейка.
След броени минути двама други полицаи от отряда за бързо реагиране нахълтаха през вратата с извадени оръжия.