— За какво му е тази информация? — поинтересува се Пуласки.
Шарнек разлисти разпечатките.
— Не мога да кажа точно. — Показа една страница на младия полицай, като сви рамене. — Погледни, ако искаш. Ето някои от досиетата.
Пуласки поклати глава:
— Не познавам тези хора.
Прочете на глас няколко имена.
— Чакай — извика Райм. — Какво беше последното?
— Денко… Ето, и тук се споменава. Владимир Денко. Познаваш ли го?
— Мамка му! — изруга Селито.
Денко — подсъдимият от руската мафия, обвиненията срещу когото бяха свалени заради неявяване на свидетел и проблеми с веществените доказателства.
— Ами името преди него? — попита Райм.
— Алекс Караков.
Това беше свидетелят срещу Денко, който се криеше с фалшива самоличност. Беше изчезнал две седмици преди делото и вероятно бе мъртъв, макар че никой не знаеше как хората на Денко са го открили. Селито грабна разпечатките от Пуласки и ги разлисти.
— Бога ми, Линк. Адреси, тегления от банкомат, регистрационни номера на коли, телефонни разпечатки. Всичко необходимо на един наемен убиец, за да се добере до жертвата си… О, и виж тук. Кевин Макдоналд.
— Това не беше ли обвиняемият в някакво дело, по което ти работеше? — попита Райм.
— Да. В Хеле Кичън. Търговия с оръжие, конспирация. Също наркотици и изнудване. Той също се измъкна.
— Мел, провери всички имена в нашата система.
От осемте имена, които Родни Шарнек бе открил в сглобените файлове, шест бяха на обвиняеми в криминални дела от последните три месеца. И шестимата бяха оправдани или тежки обвинения срещу тях бяха оттеглени в последната минута заради неочаквани проблеми със свидетели или веществените доказателства.
Райм се изсмя:
— Каква акцидентност!
— Какво? — не разбра Пуласки.
— Купи си речник, новобранец.
Младежът въздъхна и обясни търпеливо:
— Каквото и да означава, Линкълн, вероятно не е дума, която ще използвам някога.
Всички в стаята се засмяха, включително Райм.
— Разбрано. Имах предвид, че съвсем случайно се натъкнахме на нещо много интересно, ако ми позволиш да използвам любимата ти дума, Мел. Нюйоркската полиция поддържа досиета на сървърите на ССД, чрез „Пъблик шуър". Касъл тегли информация за разследванията, продава я на обвиняемите и я заличава.
— О, мога да си го представя — отбеляза Сакс. — Не мислиш ли, Рон?
— Не се съмнявам нито за миг — съгласи се Пуласки.
— Чакай… Касъл беше този, който ни даде диска с имената на клиентите. Той е натопил Робърт Карпентър.
— Разбира се — кимна Райм. — Променил е данните, за да уличи Карпентър. Трябвало е да отклони разследването от ССД. Не заради случая „Пет-двайсет и пет", а защото не е искал да се ровим в архивите и да видим, че е продавал полицейски досиета. А кой по-подходящ да бъде хвърлен на зверовете от един бъдещ конкурент?
Селито се обърна към Шарнек:
— Има ли други замесени от ССД?
— Ако съдя от данните, не. Само Касъл.
Райм погледна Пуласки, който разглеждаше таблицата на уликите. В очите му се четеше решителност, каквато криминалистът не беше виждал досега.
— Хей, новобранец. Искаш ли го?
— Кое да искам?
— Разследването срещу Касъл.
Младият полицай се замисли. Но после отпусна рамене и се засмя смутено:
— Не, по-добре не.
— Ще се справиш.
— Знам, че ще се справя. Просто… искам, когато взема първото си самостоятелно разследване, да съм сигурен, че го правя от правилните подбуди.
— Добре го каза, новобранец — измърмори Селито, като вдигна чашата си с кафе към младежа. — Може би все пак от теб ще излезе нещо… Добре. Докато все още съм отстранен от работа, поне мога да свърша онези неща в къщата, за които Рейчъл открай време ми натяква. — Дебелият детектив взе една останала бисквита и се отправи към вратата. — Лека нощ на всички.
Шарнек събра папките и дисковете си и ги сложи на масата. Том подписа формулярите за съхранение на веществени доказателства от името на криминолога. Преди да излезе, компютърният специалист напомни на Райм:
— Когато решите да влезете в двайсет и първи век, детективе, само ми се обадете.
Кимна към компютрите.
Телефонът на Райм иззвъня. Беше за Сакс, чийто разглобен мобилен телефон нямаше скоро да проработи. От дочутото той разбра, че се обаждат от участъка в Бруклин. Бяха намерили колата й на един паркинг наблизо.