След това си ляга и понякога си устройва самотно забавление (това личи от големите количества алкални батерии, които изразходва, при положение, че цифровият й фотоапарат и миникомпютърчето й се презареждат).
Разбира се, това са факти от обичайното й ежедневие. Днес обаче е прекрасен неделен ден, а в неделя нещата се променят. Тогава Майра 9834 яхва любимия си безбожно скъп велосипед и върти педалите по нюйоркските улици.
Маршрутът е различен. Може да включва Сентрал Парк, Ривърсайд Парк или Проспект Парк в Бруклин. Но откъдето и да мине, тя винаги се отбива през едно място към края на разходката си: през закусвалнята „Хъдсънс Гурмет Дели" на „Бродуей". После, гладна и изгаряща от желание да се изкъпе, пришпорва велосипеда по най-краткия път към къщи — който благодарение на безумното движение в центъра минава покрай мястото, където стоя в момента.
Застанал съм в двора пред едноетажната къща на Мори и Стела Гришински (купена преди десет години за — представете си — 278 000 долара). Семейство Гришински ги няма, защото са на пътешествие с кораб в скандинавските страни. Спрели са си пощата и не са наели никого да полива цветята им или да се грижи за някое домашно животно. Нямат алармена система.
Майра се бави. Хъм. Дали не е станало нещо? Може да греша.
Но рядко се случва.
Минават пет мъчителни минути. Извиквам картината на Харви Прескът от мисловната си колекция. Наслаждавам й се, после отново я връщам на мястото й. Оглеждам се и едва устоявам на изкушението да преровя препълнената кофа за боклук наблизо да видя какви съкровища са скрити в нея.
Стой в сенките… Вън от обсег. Особено в такова време. И на всяка цена избягвай прозорците. Ще се изненадате какви воайорски наклонности имат хората, колко много ви наблюдават от другата страна на стъклото, в което иначе виждате само отражения или отблясъци.
Къде се бави? Къде?
Ако не получа транзакцията си скоро…
Изведнъж… Ах! Сърцето ми се разтуптява, когато я виждам — Майра 9834.
Движи се бавно, изящните й крака се напрягат. Колело за хиляда и двайсет долара. Първата ми кола струваше по-малко.
Ах, този прилепнал по тялото колоездачен екип! Дишането ми се учестява. Копнея за нея.
Оглеждам улицата. Няма никого, само приближаващата се жена. Вече е на десетина метра от мен. Мобилният ми телефон е изключен, но го държа на ухото си, в другата ръка стискам плик от близкия супермаркет. Поглеждам жената. Излизам на тротоара, водейки разгорещен разговор с несъществуващ събеседник. Спирам и я изчаквам да мине. Намръщвам се, после я поглеждам. Усмихвам се.
— Майра?
Тя забавя. Екипът й е толкова прилепнал… Овладей се, овладей се! Дръж се естествено!
От прозорците към улицата никой не гледа. Не минават коли.
— Майра Уайнбърг?
Спирачките изскърцват.
— Добър ден.
Поздравява ме и се мъчи да си спомни откъде ме познава — хората са готови на всичко само да не изпаднат в неловко положение.
С походка на стабилен бизнесмен тръгвам към нея. Казвам на невидимия си събеседник по телефона, че ще му се обадя пак, и затварям.
— Извинете… — Тя се намръщва. — Вие сте…
— Майк. Агентът от „Оджилви". Мисля, че се запознахме на… да, точно така. На рекламната кампания на „Нешънал Фуудс" в „Дейвидс". Ние бяхме във второто студио. Бяхте с… как му беше името? Ричи. Вас ви хранеха по-добре от нас.
Тя се усмихва сърдечно.
— О, да.
Спомня си Дейвид, „Нешънал Фуудс", Ричи и храната във фотографското студио. Но не може да си спомни мен, защото никога не съм бил там. Не е имало и никакъв Майк, но тя не се замисля над това, защото така се е казвал и покойният й баща.
— Радвам се да те видя — изричам с усмивка, която трябва да подчертае, че съм приятно изненадан от случайната среща с приятел. — Наблизо ли живееш?
— Във Вилидж. А ти?
Кимвам към къщата на Гришински:
— Тук.
— Леле, цяла къща. Супер.
Разпитвам я за работата й, а тя ме пита за моята. После присвивам очи:
— Трябва да влизам. Ходих за лимони. — Вдигам пазарския илик. — Чакам гости. — Замълчавам за миг, сякаш изведнъж ми е хрумнала гениална идея. — Слушай, не знам дали имаш планове, но подготвям лека закуска. Ако искаш, можеш да дойдеш.
— О, благодаря, но не съм за пред хора.
— Настоявам… с гаджето ми цяла сутрин сме тичали за здраве, той е много спортен тип. — Хубаво хрумване, струва ми се. И съвсем импровизирано. — Потили сме се повече от теб, повярвай ми. Не е нищо официално. Ще дойде един старши рекламен агент от „Томпсън". И двама от „Бърстън". Готини, но хетеросексуални. — Разочаровано свивам рамене. — Имаме и специален гост, но няма да ти кажа кой.