Пам довърши сладоледа и се потупа по корема.
— Нуждаех се от това. — Въздъхна. — Как може да съм била толкова глупава?
Любовта ни кара да правим странни неща…
Смехът на момичето, който последва — удивително напомнящ смеха на зряла жена — вдъхна на Сакс увереност, че последната лопата пръст върху ковчега на този злодей вече е хвърлена.
Излязоха от сладкарницата и отидоха пеша до къщата на Райм, намираща се на няколко пресечки. Бяха планирали да прекарат вечерта по женски, с друга приятелка на Сакс — една полицайка, с която се познаваха отдавна.
— На кино или на театър? — попита Сакс.
— О, на театър… Амелия, каква е разликата между средно бродуейско представление и малко бродуейско представление?
— Интересен въпрос. Ще проверим в Интернет.
— И защо ги наричат „бродуейски", след като на „Бродуей" няма нито един театър?
— Ами, може би е по-правилно да ги наричат „околобродуейски" или „полубродуейски" представления.
Свърнаха по една пресечка към Сентрал Парк. Сакс изведнъж усети чуждо присъствие на улицата. Някой пресече зад тях, движеше се в тяхната посока, сякаш ги следеше.
Тя не се разтревожи. Отдаде го на параноята от случай 522.
„Спокойно — рече си. — Престъпникът е мъртъв, вече го няма."
Не си даде труда дори да се обърне.
Пам обаче го погледна.
И изпищя:
— Това е той, Амелия!
— Кой?
— Човекът, който беше в апартамента ти. Той е!
Сакс се завъртя. Мъжът със синьото карирано яке и бейзболната шапка. Приближаваше се бързо към тях.
Тя посегна към кръста си, към пистолета.
Но го нямаше.
Не, не, не…
Понеже Питър Гордън бе стрелял с него, оръжието беше иззето като веществено доказателство (заедно с ножа й) в полицейската лаборатория, в Куинс. Нямаше време да отиде до управлението и да попълни необходимите формуляри, за да й дадат друг.
Сакс го позна и застина. Беше Калвин Гедес, председателят на „Лична неприкосновеност сега!". Не можеше да си обясни какво става, дали бяха сбъркали? Дали Гедес и Гордън действаха в комбина?
Деляха ги само няколко метра. На Сакс не й оставаше друго, освен да застане между нападателя и Пам. Стисна юмруци. Гедес пристъпи към тях и бръкна под якето си.
52
На вратата се позвъни и Том отиде да отвори.
Райм чу разпалена размяна на реплики. Мъжки глас, разгневен. Вик.
Намръщи се и погледна Пуласки, който извади пистолета си и го насочи към вратата, готов да стреля. Държеше го професионално. Амелия Сакс беше добър учител.
— Том? — извика Райм.
Никакъв отговор.
След секунди на вратата се показа мъж с бейзболна шапка, дънки и грозно карирано яке. Примигна смаяно при вида на пистолета.
— Не! Чакайте! — извика, като приклекна и вдигна ръце.
Том, Сакс и Пам влязоха веднага след него. Полицайката видя оръжието и каза:
— Не, не, Рон. Всичко е наред… Това е Калвин Гедес.
На Райм му трябваха няколко секунди, за да си спомни. А, да, председателят на организацията „Лична неприкосновеност сега!", който им беше казал за Питър Гордън.
— Какво става?
Сакс обясни:
— Той е проникнал в апартамента ми. Не е бил Пет-двайсет и две.
Пам потвърди.
Гедес се приближи към Райм и извади от джоба на якето си документ със син гръб.
— В съгласие с Гражданския процесуален кодекс на щата Ню Йорк връчвам ви тази призовка във връзка с процеса „Гедес и сътрудници срещу „Стратеджик Системс Дейтакорп ООД".
Подаде му листа.
— Аз също получих, Райм — каза Сакс и показа своето копие.
— Какво очаквате да направя с това? — попита Райм новодошлия, който още държеше документа пред носа му.
Човекът се намръщи, после погледна инвалидната количка и за пръв път забеляза състоянието на криминолога.
— Ами, аз…
— Той ме представлява официално — прекъсна го Райм и кимна към Том, който взе документа.
— Аз… — заекна Гедес.
— Може ли първо да го прочетем? — язвително попита Райм и кимна на болногледача.
Том прочете документа. Беше призовка, изискваща да предаде всички документи и компютърни файлове, бележки и друга информация, които притежава, свързани със ССД, Надзорния отдел и доказателства за връзките на ССД с държавни служби.
— Тя ми каза за Отдела за законов надзор. — Гедес кимна към Сакс. — Не виждах логиката. Имаше нещо гнило. Абсурд е Андрю Стърлинг доброволно да се съгласи да сътрудничи на властите по въпроси на личната неприкосновеност. Би се съпротивлявал със зъби и нокти. Това събуди подозренията ми. Надзорният отдел е нещо друго. Не знам какво. Но ще разбера.