Обясни, че делото е по федералните и щатските закони за защита на личната тайна и за различни нарушения на обичайното право и конституционните права на личен живот.
Райм се почуди колко ли ще се изненадат Гедес и юристите му, ако видят досиетата на Надзорния отдел, едно, от които бе отворено на компютъра само на три метра от мястото, където стоеше гостът. Лично той с удоволствие би им ги дал след отказа на Стърлинг да съдейства при издирването на Сакс.
Чудеше се кой ще му създаде повече главоболия, властите във Вашингтон или ССД, когато пресата научи за операцията на Надзорния отдел.
Вероятно еднакво.
Сакс се намеси:
— Разбира се, господин Гедес ще трябва да съчетае процеса с делото срещу него самия.
Изгледа го мрачно. Имаше предвид проникването с взлом в къщата й в Бруклин, което явно бе извършил, за да се добере до информация за ССД. Обясни, че по ирония не обект 522, а Гедес е изпуснал касовата бележка от кафенето в Централен Манхатън, от което тайно следял „Сивата скала", кога идват и си тръгват Стърлинг и други служители и клиенти.
Гедес заяви пламенно:
— Ще сторя всичко необходимо, за да спра ССД. Не ме е грижа какво ще ми се случи. Готов съм да стана жертвеният агнец в името на личните свободи на хората.
Райм уважаваше морала и храбростта, но реши, че един знаменит цитат не е достатъчен.
Активистът започна цяла лекция — повтори голяма част от онова, което бе научил от Сакс — за паяжината, която плетат ССД и другите фирми за събиране на данни, за гибелта на личната неприкосновеност в тази страна, за застрашената демокрация.
— Добре, документите са при нас — отегчено го прекъсна Райм. — Ще трябва да се консултираме с нашите юристи и ако кажат, че всичко е редовно, ще получите пратката в срок.
Звънецът иззвъня. Два пъти. После се чу силно тропане.
— Ох, тук стана като на гарата… Какво сега?
Том отиде да отвори. Върна се след малко с нисък, самоуверен на вид мъж с черен костюм и бяла риза.
— Капитан Райм.
Криминалистът се обърна с количката към Андрю Стърлинг, чиито спокойни зелени очи не издаваха изненада от състоянието му. Райм предполагаше, че тази информация е добре документирана в досието му заедно с други подробности за живота му след злополуката, а президентът на ССД нямаше да дойде лично, ако не го е проучил подробно.
— Детектив Сакс, полицай Пуласки.
Стърлинг им кимна, след което отново се обърна към Райм.
След него влязоха Сам Броктън и двама други мъже, облечени в строг стил. Имаха добре оформени прически. Приличаха на секретари в Конгреса или ръководни кадри от средния ешелон и Райм не се изненада, когато узна, че са адвокати.
— Здравей, Кал — каза Броктън и предпазливо погледна Гедес.
Активистът го изгледа мрачно.
Стърлинг заговори тихо:
— Научихме какво е направил Марк Уиткъм.
Въпреки ниския си ръст той всяваше респект — с живи очи, идеално изпъната снага, уверен глас.
— Уволних го. За начало.
— Защото постъпи достойно — остро коментира Пуласки.
Стърлинг не се впечатли.
— Боя се, че проблемите не се изчерпват с това — добави и кимна на Броктън.
— Връчете им ги — нареди началникът на Отдела за законов надзор.
Единият адвокат извади няколко документа със синя задна страница.
— Още ли? — измърмори Райм, като кимна към втората серия призовки. — Толкова много за четене. Кой има време за това?
Беше в добро настроение, все още въодушевен от залавянето на обект 522 и спасяването на Сакс.
Документът беше съдебна заповед, забраняваща им да дават на Гедес компютри, дискове, документи или друг вид материали, съдържащи информация за операцията на Надзорния отдел. И да предадат на властите всички материали от такъв вид, които притежават.
Един от адвокатите каза:
— При неизпълнение на заповедта подлежите на съдебна отговорност по гражданското и криминалното право.
— И повярвайте ми, ще използваме всички средства — добави Сам Броктън.
— Не можете да го направите — гневно възкликна Гедес; очите му святкаха, смуглото му лице бе осеяно от капчици пот.
Стърлинг преброи компютрите в стаята. Бяха дванайсет.
— На кой от тях е досието, което ви изпрати Марк, капитане?
— Забравил съм.
— Направихте ли копие?
Райм се усмихна:
— Винаги правете резервни копия на информацията си. И ги пазете на различни, безопасни места. Крий данните си. Не е ли това посланието на новото хилядолетие?