Том я прочете.
Райм кимна:
— Хубаво… Има един израз на латински, за който се сещам. Можеш ли да се досетиш кой, Том.
— О, да, сигурно трябва да се досетя, Линкълн, При толкова малко работа около теб може би очакваш, че изучавам класическа филология в свободното си време. За съжаление обаче и понятие си нямам.
— Латински… какъв език! Възхитителна прецизност. Къде другаде ще намерите пет склонения на съществителните имена и тези удивителни глаголни спрежения?… Така, фразата е инклузисунис, ексклузис алтерис. Означава, че включвайки една категория, автоматично изключваш друга. Объркващо, а?
— Всъщност не. За да се объркаш, трябва да разбереш поне нещо.
— Отличен отговор, Том. Но ще ти дам един пример. Да предположим, че си конгресмен и напишеш наредба, която гласи: „Забранява се вносът на сурово месо в страната." Избирайки точно тези думи, ти автоматично разрешаваш вноса на консервирано или сготвено месо. Разбираш ли принципа?
— Мирабиле дикту[2] — заяви Рон Пуласки.
— Боже мой — искрено се изненада Райм. — Ама ти говориш латински?
Младежът се засмя:
— Учил съм няколко години. В гимназията. Пък и като пееш в хора, запомняш някои неща.
— Какво имаш предвид, Райм? — попита Сакс.
— Съдебната заповед на Броктън ни забранява да даваме на „Лична неприкосновеност сега!" само информация, свързана с Отдела за законов надзор. Но Гедес иска всичко, което имаме за ССД. Следователно можем да му дадем всичко друго, което имаме за ССД. Досиетата, които Касъл е продал на Денко, бяха част от „Пъблик шуър", не от „Законов надзор".
Пуласки се засмя. Но Сакс се намръщи:
— Просто ще извадят нова съдебна заповед.
— Не съм толкова сигурен. Какво ще кажат в полицията и ФБР, когато разберат, че някой от фирмата, управляваща цялата им информационна система, проваля важни процеси? О, имам чувството, че началството ще ни подкрепи в този случай. — Тази мисъл го наведе на друга, по-тревожна. — Чакай, чакай, чакай… В ареста — онзи тип, който нападнал братовчед ми. Антон Джонсън?
— Да. Какво за него? — попита Сакс.
— Така и не разбрах подбудите му да убива Артър. Дори Джуди Райм недоумяваше. Лон каза, че затворникът е бил само временно в щатския арест. Чудя се дали някой от Надзорния отдел не е сключил сделка с него. Може би задачата му е била да провери дали Артър подозира, че някой събира информация за него и я използва, за да го натопи. Ако да, Джонсън е трябвало да го убие. Може би срещу намаляване на собствената си присъда.
— Полицията ли, Райм? Да се опитва да отстрани свидетел? Не мислиш ли, че е малко преувеличено?
— Тук става дума за досиета по сто и петдесет страници, радиочипове в книги и камери за наблюдение на всеки ъгъл в града… Но, добре, ще ги смятам невинни до доказване на противното. Може би някой от ССД се е свързал с Джонсън. Във всеки случай ще се обадим на Калвин Гедес и ще му дадем цялата тази информация. Да прави с нея каквото иска. Само да изчакаме, докато досиетата на всички се изчистят. Една седмица.
Рон Пуласки им каза „довиждане" и отиде да вземе жена си, която до час трябваше да бъде освободена от ареста на имиграционната служба.
Сакс се приближи до Райм, наведе се и го целуна по устата. Присви очи, може би коремът я заболя.
— Добре ли си?
— Довечера ще ти покажа, Райм — съблазнително прошепна тя. — От деветмилиметровите куршуми остават интересни синини.
— Секси?
— Само ако се възбуждаш от лилави тестове за проверка на зрението.
— Всъщност май да.
Сакс се усмихна леко, после излезе в коридора и извика Пам, която досега четеше книга в хола.
— Хайде. Отиваме да пазаруваме.
— Чудесно. Какво?
— Кола. Не мога без това.
— Яко. Каква марка? О, „Приус" е супер модел.
Райм й Сакс се разсмяха от сърце. Момичето се усмихна смутено и полицайката му обясни, че макар да е загрижена за околната среда, не смята да се бори за по-чист въздух, като пести от разхода на бензин.
— Ще си взема мощно возило.
— Какво?
— Ще видиш.
Сакс отпечата списък на автомобилите, които би могла да си купи.
— Нова кола ли ще си купиш? — попита момичето.
— Никога, ама никога не си купувай нов автомобил — поучително отговори Амелия.
— Защо?
— Защото сегашните коли са просто компютри на колела. Ние не искаме електроника. Искаме механика. С компютрите не можеш да си изцапаш ръцете с грес.
— Грес?
— Греста ще ти хареса. Ти си техничарка.