— …нещо, адресирано до мен?
— Ами, да.
— Да не би да е часовник или нещо такова?
Лонгхърст се изсмя удивено:
— Луксозен настолен часовник. Във викториански стил. Откъде разбрахте?
— Само предположих.
— Сапьорите ни го провериха. Безопасен е.
— Не, едва ли е бомба… Инспекторе, запечатайте го в найлонов плик и ми го изпратете с експресна поща. И искам да видя доклада ви, когато стане готов.
— Разбира се.
— Освен това партньорката ми…
— Детектив Сакс?
— Да, тя. Ще иска видеозаписи на всички, участващи в операцията.
— Ще подготвя персонален рапорт.
Въпреки гнева и тревогата си Райм се засмя на израза. Обичаше британците.
— За мен беше удоволствие да работя с вас, детективе.
— И за мен с вас, инспекторе.
Той затвори телефона и въздъхна.
Викториански часовник…
Райм погледна полицата над камината си, където имаше джобен часовник „Врете", стар и много ценен, подарък от същия убиец. Беше го получил непосредствено след като престъпникът му се бе измъкнал в един мразовит декемврийски ден много, много отдавна.
— Том. Уиски. Моля.
— Какво е станало?
— Нищо. Вече е следобед и искам да пийна уиски. Днес изпълних програмата си за физически упражнения и доколкото знам, не си фанатизиран баптист, придържащ се стриктно към повелите на Библията. Защо, по дяволите, си помисли, че е станало нещо?
— Защото каза „моля".
— Много смешно. Днес си особено духовит.
— Старая се. — Болногледачът обаче се намръщи и явно забеляза нещо в изражението на Райм, защото добави по-меко: — Може би едно двойно.
— Едно двойно би било прекрасно — каза Линкълн с престорен британски акцент.
Болногледачът наля пълна чаша „Гленморанги" и нагласи сламката до устата на криминалиста.
— Ще ми направиш ли компания?
Том примигна изненадано. Засмя се:
— Може би друг път.
Райм се замисли, че може би това е първият път, когато кани болногледача си на чашка.
Криминалистът отпи от ароматната течност, като замислено гледаше джобния часовник. Спомни си бележката, която убиецът бе изпратил заедно с подаръка. Райм я знаеше наизуст.
Този джобен часовник е „Бреге". Той ми е любим. Произведен е в началото на XIX век и има рубинена цилиндрична котва, вечен календар и противоударен механизъм. Надявам се, че прозорчето с фазите на луната ще ви хареса в светлината на наскорошните ни приключения. В света има много малко часовници от този модел. Подарявам ви го в знак на уважение. Никой досега не ми е попречил да свърша работата си; вие сте най-способният ми противник. (Щях да кажа, че сте по-способен от мен, но това не е съвсем вярно. Все пак не успяхте да ме заловите.) Навивайте редовно часовника (но внимателно); той ще отмерва времето до следващата ни среща.
Един съвет: На ваше място бих се възползвал от всяка секунда, изминала от този момент.
„Способен си — мълчаливо се обърна Райм към убиеца. — Но и аз съм добър. Следващия път играта ще свърши."
Изведнъж нещо прекъсна мислите му. Той присви очи и премести погледа си от часовника към прозореца. Нещо навън привлече вниманието му.
Някакъв човек с обикновени градски дрехи стоеше на отсрещния тротоар. Райм се приближи с количката до прозореца и погледна навън. Отпи глътка уиски. Човекът стоеше до тъмно боядисана пейка пред каменната стена около Сентрал Парк. Държеше ръцете си в джобовете и гледаше къщата. Явно не забелязваше, че криминалистът го наблюдава през големия прозорец.
Беше братовчед му Артър Райм.
Той тръгна напред, почти пресече улицата. Но спря. Върна се на тротоара и седна на една от пейките срещу къщата, до жена с анцуг и слушалки на ушите, която пиеше вода от пластмасова бутилка. Артър извади някакво листче от джоба си, погледна го и пак го прибра. Отново се загледа към къщата.
„Странно — помисли си Райм. — Прилича на мен." При толкова години на приятелство и раздяла не си беше дал сметка.
Изведнъж по някаква причина думите на братовчед му отпреди едно десетилетие отново прозвучаха в главата му.
Опитал ли си изобщо да се сближиш с твоя баща? Как мислиш, че се е чувствал да има син като теб, сто пъти пo-умен от него? Когото все го няма, защото предпочита компанията на чичо си? Поне веднъж даде ли шанс на Теди?
Криминалистът извика:
— Том?
Никакъв отговор.
— Том!
— Какво има? Свърши ли уискито?
— Трябва ми нещо. От мазето.
— От мазето?
— Мисля, че ясно се изразих. Долу има няколко стари кашона. Надписани са „Илинойс".