Райм предполагаше, че след състезанието е отишъл да празнува с Артър. Двете момчета бяха заедно винаги когато можеха, всеки изпитваше нужда от брат на своята възраст. Робърт и Мари бяха доста по-големи от Артър, а Линкълн беше единствено дете.
Така двамата взаимно се осиновиха. През повечето уикенди и всяко лято двамата „братя" се втурваха към нови приключения, често с корвета на Артър (дори като преподавател чичо Хенри печелеше няколко пъти повече от бащата на Райм; Теди също беше учен, но далеч от прожекторите на славата). Момчетата се забавляваха типично по тийнейджърски: момичета, мачове, филми, спорове, сандвичи и пици, по някоя и друга нелегална бира, разговори за света. И още момичета.
Сега, седнал в инвалидната количка, Райм се зачуди къде ли са отишли с Арт след състезанието.
Артър, когото обичаше като брат…
Артър, който не дойде да го види нито веднъж, след като гръбнакът му се пречупи като гнила дъска.
Защо, Артър? Кажи ми защо…
Звънецът прогони спомените. Том излезе в коридора и след секунди в стаята влезе строен пооплешивял мъж с фрак. Мел Купър намести дебелите очила на финия си нос и кимна на Райм:
— Добър ден.
— Много официално — отбеляза криминологът, като огледа фрака.
— Заради състезанието по танци. Ако бяхме сред финалистите, да знаеш, че нямаше да дойда. — Купър свали фрака и вратовръзката и нави ръкавите на ризата си до лактите. — Кажи, сега какво имаш по това изключително разследване, за което ми приказва.
Райм му разказа накратко.
— Съжалявам за братовчед ти, Линкълн. Не си спомням да си споменавал за него.
— Какво мислиш за метода на действие?
— Ако подозренията ти са верни, гениален е.
Купър погледна таблицата с уликите.
УБИЙСТВОТО НА АЛИС САНДЪРСЪН
АПАРТАМЕНТЪТ НА АЛИС САНДЪРСЪН:
* Следи от пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое;
* Трохи от чиле „Прингълс", без мазнина, с аромат на барбекю;
* Нож „Чикаго Кътлъри";
* Изкуствен тор „Тру-гроу"
* Отпечатък от обувка „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44;
* Люспа от гумена ръкавица;
* Името Арт и номер на предплатена телефонна сметка, записани в бележника на жертвата;
* Две бележки: „Арт — да пийнем по нещо" (в офиса) и „Артър" (в къщата);
* Свидетел видял светлосин мерцедес; номерът започва с NLP.
КОЛАТА НА АРТЪР РАЙМ:
* Светлосин седан „Мерцедес" С-клас от 2004, с регистрационен номер Ню Джърси NLP 745, на името на Артър Райм;
* Кръв по вратата и пода при задната седалка (ДНК съвпада с проба от жертвата);
* Окървавена кърпа; комплект със същия десен, намерен в апартамента на жертвата (ДНК — на жертвата);
* Пръст със съдържание, подобно на пръстта в щатския парк „Клинтън".
КЪЩАТА НА АРТЪР РАЙМ:
* Пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое като намерената на местопрестъплението;
* Чипс „Прингълс" с аромат на барбекю, без мазнина;
* Лопата с полепнали частици пръст, подобна на пръстта в парк „Клинтън" (в гаража);
* Ножове „Чикаго Кътлъри", подобни на намерения;
* Обувки „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44; грайфери, подобни на отпечатъка от местопрестъплението;
* Проспекти от галерия „Уилкокс" в Бостън и „Андерсън-Билингс файн Артс" в Кармъл с информация за изложби на Харви Прескът;
* Кутия с гумени ръкавици „Сейф-ханд" с химически състав, подобен на намерените частици на местопрестъплението (в гаража).
— Какво мислиш? — попита Райм.
— Ами, половината от уликите срещу братовчед ти са намерени в колата или в гаража му. Било е много по-лесно да се подхвърлят там, отколкото в къщата.
— Точно това си мислех и аз.
Отново се позвъни. След малко Райм чу стъпките на болногледача, който се връщаше сам. Дали някой беше оставил пакет? После обаче се досети: беше неделя. Посетителят може би беше с цивилни дрехи й гуменки, с които стъпваше безшумно в антрето.
Разбира се.
Младият Рон Пуласки влезе и кимна срамежливо. Вече не беше толкова неопитен, от няколко години работеше като патрул, но все още изглеждаше като новобранец и затова в очите на Райм си оставаше такъв. Вероятно винаги щеше да бъде.
Обувките му наистина бяха маратонки „Найк" с меки подметки, но носеше много ярка пъстра риза и дънки. Русата му коса беше стилно оформена да стърчи във всички посоки, а на челото му личеше голям белег — спомен от нападение, при което едва не загина. Беше при първото му участие в разследване на Райм и Сакс. Нараняванията му бяха толкова тежки, че бе получил мозъчна травма и за малко да напусне полицията. Младежът беше решил да се бори за възстановяването си и да остане на служба, вдъхновен главно от Райм (нещо, което, разбира се, бе споделил само пред Сакс, но тя му беше казала).