— Искате да кажете, че не е официално? — сепна се Пуласки.
— Добре дошъл в подмолния свят — отвърна Сакс.
Младият полицай замълча, опитвайки се да осмисли току-що наученото.
— Затова сме дегизирани — добави Купър, като посочи черната сатенена ивица на панталоните си. Може би намигна, но Райм не видя през дебелите лещи на очилата му. — Какво ще правим сега?
— Сакс, обади се в отдела по криминология в Куинс. Няма как да се доберем до уликите по разследването срещу братовчед ми. Преди делото всички веществени доказателства се пазят под ключ в кабинета на прокурора. Да пробваме обаче да вземем уликите по другите два случая — кражбата на монети и изнасилването. Искам праха, картона и въжето. Пуласки, ти ще отидеш в Голямата сграда. Искам да прегледаш материалите за всички убийства през последните шест месеца.
— Всички убийства?
— Благодарение на кмета престъпността в града е спаднала в последно време, не четеш ли вестници? Радвай се, че не сме във Вашингтон или Детройт. Кремъклията се сети за тези два случая. Сигурен съм, че има и други. Търси второстепенни престъпления, кражба или изнасилване, които са завършили с убийство. Ясни типови улики и анонимно обаждане веднага след престъплението. О, и заподозреният се кълне, че е невинен.
— Слушам, сър.
— Ами ние? — попита Мел Купър.
— Ние ще чакаме — измърмори Райм, сякаш изрече мръсна дума.
9
Прекрасна транзакция.
Вече съм удовлетворен. Вървя по улицата весел и доволен. Представям си картините, които току-що включих в колекцията си. Майра 9834. Визуалните са запечатани в паметта ми. Другите са запазени на цифровия диктофон.
Вървя по улицата, оглеждам шестнайсетичните.
Гледам как се тълпят по тротоарите. В колите, автобусите, такситата, камионите.
Виждам ги през прозорците, неподозиращи, че ги наблюдавам.
Шестнайсетични… О, разбира се, не съм единственият, който нарича човеците така. Не. Това е обичайно жаргонно название в занаята. Но аз може би съм единственият, който предпочита да мисли за хората като за шестнайсетични и който получава успокоение от тази мисъл.
Шестнайсетцифреното число е много по-точно и ефикасно от името. Имената ме изнервят. Не ми харесват. А не е хубаво, когато съм изнервен — нито за мен, нито за другите. Имена… ужасно! Например фамилните имена Джоунс и Браун — така се казват около 0,6 процента от гражданите на Съединените щати. Муур — 0,3 процента, а любимото на всички Смит достига зашеметяващия един процент. Около 3 000 000 Cмитовци в цялата страна. (Ами малките имена, ако се интересувате: Джон? Не. То е на второ място — 3,2 процента. Джеймс държи първенството с 3,3 процента.)
До какво води това? Например някой казва: „Джеймс Смит". Добре, за кой Джеймс Смит става дума, когато има стотици хиляди хора с това име? И това са само живите. Помислете за всички Джеймс-Смитовци в хода на историята.
Боже мой!
Вбесявам се само като си помисля.
Изнервям се…
Да не говорим какви грешки могат да станат. Да решим, че годината е 1938 и сме в Берлин. Дали хер Вилхелм Франкел е евреин, или християнин? Има голяма разлика и каквото и да се говори за тях, момчетата с кафявите ризи са били гении при установяването на човешката самоличност (дори са използвали изчислителна техника за тази цел!).
Имената водят до грешки. Грешките са примеси. Примесите са замърсяване. Замърсяването трябва да се премахне.
Може би десетки жени се казват Алис Сандърсън, но само една е Алис 3895, която заплати с живота си, за да мога да притежавам американски семеен портрет от уважавания господин Прескът.
Ами Майра Уайнбърг? Е, едва ли има много жени с това име. Но със сигурност са повече от една. Само Майра 9834 обаче се жертва, за да бъда задоволен.
Сигурен съм, че има доста хора на име Леон Уилямс, но само 6832-5794-8891-0923 ще отиде в затвора за изнасилването и убийството й, за да мога аз да остана на свобода и пак го направя.
В момента отивам към апартамента му (всъщност апартаментът на гаджето му) с уликите, които ще осигурят успешното му осъждане за изнасилване и убийство след няма и един час обсъждане в съдебната зала.
Леон 6832…
Вече се обадих в полицията, за да подам сигнал, че съм видял стар бежов додж (неговата кола) да се отдалечава бързо от местопрестъплението с чернокож мъж зад волана.
— Видях ръцете му! Бяха целите в кръв! Ох, бързо изпратете някого! Писъците бяха ужасни!
Леон 6832 е идеалният заподозрян. Около половината изнасилвачи извършват престъпленията си под въздействието на алкохол или наркотици (сега той пие умерено бира, но преди години се е лекувал от алкохолизъм). Повечето жертви на изнасилвания познават нападателите си (преди време Леон 6832 е вършил някаква дърводелска работа в бакалницата, където покойната Майра 9832 пазаруваше редовно, затова е логично да се предположи, че са се познавали, макар че вероятно не са).