Отново го обхвана паника. Можеше да извади пистолета и да ги заплаши. Да ги накара да седнат, да си сложат белезници и да хвърлят радиостанциите си. Никак не му се искаше да го прави, това би било истинско престъпление. Но нямаше друг избор. Те очевидно бяха убедени, че е извършил нещо ужасно. Да, щеше да вземе пистолетите им и да избяга. Може би имаха цивилна кола, спряна наблизо. Щеше да вземе ключовете им.
Дали някой им пазеше гърба, някой, когото той не виждаше? Може би снайперист?
Е, трябваше да рискува.
Уилямс безшумно остави чантата и посегна към пистолета.
В този момент жената погледна към него. Уилямс изтръпна. „Мъртъв съм" — помисли си.
„Джанийс, обичам те…"
Жената обаче погледна някакво листче, после присви очи и пак се обърна към него.
— Леон Уилямс?
Гласът му отказа.
— Аз…
Кимна, раменете му потрепериха. Не можеше да откъсне поглед от хубавото й лице, червената коса, вързана на опашка, хладните й очи.
Тя му показа значката, която висеше на врата й.
— Полиция. Как излязохте от къщата? — После забеляза прозорчето и кимна. — Господин Уилямс, в момента провеждаме акция. Бихте ли се върнали в къщата? Там ще е по-безопасно за вас.
— Аз… — Гърлото му се беше свило от паника. — Аз…
— Веднага — настоя тя. — Когато свършим, ще ви обясним всичко. Не вдигайте шум. Не се опитвайте да излизате пак. Моля ви.
— Да, аз… Да.
Уилямс стисна чантата и понечи да се вмъкне обратно през прозорчето.
Полицайката заговори по радиостанцията:
— Тук е Сакс. Ще разширя периметъра, Бо. Той ще действа много внимателно.
Какво, по дяволите, ставаше? Уилямс не губи време за излишни размишления. Тромаво се вмъкна в мазето и се качи на първия етаж. Веднага отиде в банята. Вдигна капака на тоалетното казанче и пусна пистолета вътре. Отиде при прозореца и понечи пак да надникне навън, но спря и изтича обратно в тоалетната, точно навреме, за да повърне.
Може би ще прозвучи странно в този прекрасен ден — и след онова, което правихме с Майра 9834 — но ми се иска да съм в офиса.
Първо, обичам да работя, винаги ми е доставяло удоволствие. Атмосферата също ми харесва, приятелските отношения с шестнайсетичните наоколо, почти като семейство сме.
Освен това имаш чувството, че правиш нещо полезно. Работя в преуспяваща нюйоркска фирма. („Водеща", можете да чуете, но аз мразя това определение, този шаблон. Не, великите водачи — Рузвелт, Труман, Цезар, Хитлер — не са имали нужда да се крият зад евтина риторика.)
По-важно е, разбира се, как работата ми помага за моето хоби. Не, нещо повече. Тя е жизненоважна за него.
Работата ми е добра, много добра. Мога да се измъквам от службата, когато поискам. С известно разместване на смени намирам време през седмицата, когато мога да се отдавам на страстта си. И като се има предвид какъв съм в обществото — професионалното ми реноме, така да се каже — едва ли някой ще заподозре, че всъщност съм съвсем друг човек. Меко казано.
Често се трудя през почивните дни и това е любимото ми време за работа — освен, разбира се, когато съм зает с транзакция с красиво момиче като Майра 9834 или съм отишъл да взема картина, книги с комикси, монети или рядка порцеланова ваза. Дори когато в офиса има още няколко шестнайсетични, в празничен ден, събота или неделя, коридорите бучат от монотонния звук на колела, бавно теглещи обществото напред — към един по-дързък нов свят.
Я, антикварен магазин! Спирам пред витрината. Има картини и сувенирни чинии, чаши и плакати, които ми харесват. Уви, няма да мога да се върна да си купя нещо, защото магазинът е твърде близо до къщата на Леон 6832. Вероятността някой да направи връзка между мен и „изнасилвача" е минимална, но… защо да рискувам? (Пазарувам само в магазини или събирам неща от улицата. „И-бей" е забавен за разглеждане, но да купиш нещо по Интернет? Трябва да си луд, за да го направиш.) За момента няма проблем да се пазарува с пари в брой. Скоро обаче и тях ще ги бележат, като всички останало. Всяка банкнота с радиоидентификация. В някои страни вече се прави. Банката ще знае коя 2.0-доларова банкнота от кой банкомат си изтеглил. Ще знаят дали си я изхарчил за кокаин, сутиен за любовницата си или аванс за наемен убиец. Понякога си мисля, че трябва да се върнем към златото.
Вън. От. Обсег.
Ох, горкият Леон 6832. Знам лицето му от снимката на шофьорската му книжка, с добронамерено изражение, когато е гледал към фотоапарата. Представям си физиономията му, когато полицията почука на вратата и му покаже заповед за арестуване по подозрение в изнасилване и убийство. Представям си и ужаса, с който ще погледне приятелката си Джанийс 9810 и десетгодишния й син, ако са вкъщи, когато това стане. Чудя се дали се разплаква лесно.