Накрая стигам до станцията на метрото и — слава Богу — усещам влажния дъх на тунела, предвещаващ приближаването на влак. Чувам грохота на тежката композиция, стъргането на метал в метал.
Преди да се приближа до въртящата се преграда обаче, спирам. Шокът е преминал, но се е сменил с безпокойство. Разбирам, че още не мога да си тръгна.
Осъзнавам сериозността на проблема. Може да не знаят кой съм, но са се досетили какво правя.
Това означава, че искат да ми вземат нещо. Моите съкровища, моя Килер… всичко.
А това, разбира се, е недопустимо.
Като внимавам да не показвам лицето си пред охранителните камери, спокойно се качвам по стълбите, ровейки в чантата, и излизам от станцията.
— Къде? — прокънтя гласът на Райм от слушалките на Сакс. — Къде е, по дяволите?
— Видя ни и избяга.
— Сигурна ли си, че е бил той?
— Почти. Момчетата от отряда за наблюдение засякоха някого на три пресечки от къщата. Явно е видял колите на детективите и е променил маршрута си. Видяхме го да ни гледа и побягна. Изпратихме отрядите да го гонят.
Пуласки, Бо Хауман и шестима криминалисти бяха в предния двор на Леон Уилямс. Няколко техници и униформени претърсваха за улики пътя, по който беше избягал заподозреният, и търсеха очевидци.
— Някакви признаци да има кола?
— Не знам. Вървеше пеша, когато го видяхме.
— По дяволите! Добре, кажи ми, когато намерите нещо.
— Ще…
Щрак.
Тя намръщено погледна Пуласки, който слушаше по радиостанцията си как върви преследването. Хауман също го следеше. От онова, което Сакс чуваше, не изглеждаше много успешно. Никой на магистралата не беше видял престъпника или не искаше да си признае. Сакс погледна към къщата и видя загриженото и объркано лице на Леон Уилямс зад завесата на един от прозорците.
Бяха спасили поредната жертва на обект 522 благодарение на щастливо съвпадение и добре свършена работа.
Заслугата беше на Рон Пуласки. Младият полицай с пъстрата хавайска риза бе изпълнил заповедта на Райм: беше отишъл на „Полис Плаза" 1 и бе започнал да преглежда за престъпления, извършени по метода на обект 522. Не беше намерил нито едно, но докато разговарял с един детектив от отдел „Убийства", получили сигнал от телефонната централа за анонимно обаждане. Някой чул писъци от една къща в Сохо и видял чернокож мъж, който избягал със стар бежов додж. Веднага на мястото бе пристигнал униформен полицай, който намерил млада жена — Майра Уайнбърг — изнасилена и убита.
Пуласки веднага обърнал внимание на анонимното обаждане, което напомняше на по-ранните случаи, и се обади на Райм. Криминологът се досети, че ако обект 522 стои и зад това престъпление, вероятно ще действа по обичайния си план: ще подхвърли улики при набелязаната изкупителна жертва. Оставаше да разберат кого от повече от хиляда и триста собственици на бежови доджове е нарочил. Разбира се, престъпникът може да не беше обект 522, но дори в този случай имаха възможност да хванат убиеца.
По нареждане на Райм Мел Купър направи кръстосана справка в Управлението по превозните средства и полицейския архив и намери седем чернокожи, осъждани за престъпления, по-сериозни от нарушения на закона за движение по пътищата. Спряха се на един от тях: с присъда за нападение срещу жена. Леон Уилямс беше идеален за изкупителна жертва.
Съвпадение и полицейска находчивост.
За да се изпрати ударен отряд, беше необходимо нареждане от лейтенант или по-старши офицер. Капитан Джо Малой още не подозираше за нелегалното разследване 522, затова Райм се обади на Селито, който не беше доволен, но накрая склони да се обади на Бо Хауман и да нареди специална операция.
Амелия Сакс и Пуласки също отидоха на мястото и научиха, че в къщата е Уилямс, а не обект 522. Заеха позиции, за да заловят убиеца, когато дойде да остави уликите. Планът бе импровизиран, имаше много слабости — и явно се беше провалил, макар че успяха да спасят един невинен човек от арестуване и обвиняване в убийство и може би щяха да намерят добри улики, които да ги заведат при истинския престъпник.
— Нещо ново? — обърна се Сакс към Хауман, който разговаряше с неколцина от хората си.
— Не.