— Само една ли?
— Да. Дясна.
— Може би я е откраднал от къщата на Уилямс, за да остави отпечатък на местопрестъплението. Някой видял ли го е добре?
— Един снайперист и двама души от отряда за наблюдение. Но не много отблизо. Вероятно е бял или цветнокож с бледа кожа, среден на ръст. Тъмна спортна шапка, черни очила, раница. Не знаем възрастта му, нито цвета на косата.
— Това ли е?
— Да.
— Добре, донеси уликите. После искам да направиш оглед на мястото на убийството на Уайнбърг. Ще го запазят непокътнато, докато отидеш.
— Имам още една следа, Райм.
— Така ли? Каква?
— На дъното на плика с уликите имаше залепена бележка. Извършител Пет-двайсет и две е бързал да се отърве от уликите, но не съм сигурна, дали е искал да изхвърли и бележката.
— Какво пише на нея?
— Номер на хотелска стая в Горен Ийстсайд, Манхатън. Искам да я проверя.
— Мислиш ли, че Пет-двайсет и две живее там?
— Не. Обадих се на рецепцията и ми казаха, че наемателят е бил в стаята си през целия ден. Някой си Робърт Йоргенсен.
— Трябва да се направи оглед на местопрестъплението, Сакс.
— Изпрати Рон. Ще се справи.
— Предпочитам ти да го направиш.
— Мисля, че е по-важно да проверя дали има връзка между този Йоргенсен и извършител Пет-двайсет и две. И то бързо.
Райм не можеше да отрече. Освен това бяха провели сериозна подготовка на Пуласки как да извършва оглед по метода на мрежата — предпочитаният метод на Райм, при който вероятността за намиране на повече веществени доказателства е по-голяма.
Със смесени чувства на началник и родител, Райм знаеше, че рано или късно младежът ще трябва да направи първия си самостоятелен оглед на място на убийство.
— Добре — изръмжа — Да се надяваме, че от тази бележка ще излезе нещо съществено… — Не се сдържа и добави: —…а не е безсмислена загуба на време.
Сакс се засмя:
— Не се ли надяваме всеки път да е така, Райм?
— И предупреди Пуласки да не се изложи.
Затвориха и Райм каза на Купър, че уликите скоро ще дойдат.
Загледа се в таблото и измърмори:
— Измъкнал се е.
Нареди на Том да запише оскъдните данни, които имаха за външния вид на извършителя.
Вероятно бял или с бледа кожа…
Какво можеше да им помогне това!
Амелия Сакс седеше на предната седалка на форда си с отворена врата. Топлият пролетен ветрец полъхваше в колата, която миришеше на стара кожена тапицерия и машинно масло. Водеше си записки за доклада от огледа. Винаги го правеше възможно най-скоро след претърсването на местопрестъплението. Удивително бе колко лесно забравя човек. Цветовете се променяха, лявото ставаше дясно, врати и прозорци се преместваха от една стена на друга или съвсем изчезваха.
Тя спря и отново се замисли за странните факти в това разследване. Убиецът почти бе успял да хвърли вината за ужасяващо изнасилване и убийство върху невинен човек. Но как? Никога не се беше сблъсквала с такъв престъпник — подхвърлянето на улики за заблуда на полицията не беше необичайно, но този човек бе гений в насочването по погрешна следа.
Беше спряла на две пресечки от кофата за боклук, където бе намерила плика, в пуста, сенчеста уличка.
С периферното си зрение мярна някакво движение. Помисли си за обект 522 и се сепна. Погледна в огледалото и видя някакъв човек, който вървеше към нея. Присви очи и го огледа внимателно, макар че изглеждаше безобиден: късо подстриган мъж с вид на бизнесмен. Носеше плик с храна за вкъщи, говореше по мобилния си телефон и се усмихваше. Типичен жител на квартала, излязъл да си купи китайска или мексиканска храна за вечеря.
Сакс отново се съсредоточи върху бележките си.
Довърши последното изречение и ги пъхна в куфарчето си. Изведнъж усети, че нещо не е наред. Мъжът с плика вече трябваше да е подминал колата й. Но тя не го видя. Дали беше влязъл в някоя от близките сгради? Тя се обърна да погледне тротоара, където го беше видяла за последно.
Не!
Пликът бе захвърлен на паважа зад колата. Бил е само за маскировка!
Сакс посегна към пистолета си, но преди да успее да го извади, вратата от дясната страна се отвори рязко и тя видя присвитите очи на убиеца и дулото на оръжието му, насочено към лицето й.
Отвън се позвъни и след няколко секунди Райм чу други познати стъпки. Тежки.
— Влизай, Лон.
Детектив Лон Селито кимна за поздрав. Дебелото му тяло беше натъпкано в сини дънки и тъмнопурпурна риза „Айзъд", освен това носеше маратонки, което изненада Райм. Криминологът рядко го виждаше с цивилни дрехи. Удиви го също фактът, че макар Селито винаги да ходеше с безобразно измачкани костюми, сегашните му дрехи изглеждаха така, сякаш току-що са свалени от дъската за гладене. Единствените гънки бяха там, където големият му корем стърчеше над панталона, и около издутината над недобре скрития му служебен пистолет.