Конфликт на интереси, помисли си криминологът.
— Има крещящ конфликт на интереси между работата ви като консултант на полицията и опитите да помогнете на братовчед си. Освен това искате да изкарате, че сме арестували погрешния човек.
— Защото точно така е станало. Освен това са осъдени двама невинни. — Райм напомни на Малой за изнасилването и кражбата на монети, за които им беше казал Флинтик. — И не бих се изненадал, ако има още такива случаи… Знаете ли за принципа на Локар, Джо?
— Този от вашата книга, учебника по криминология?
Френският криминалист Едмон Локар е формулирал правилото, че между извършителя и местопрестъплението или жертвата винаги се извършва пренос на материали, които могат да послужат като веществени доказателства. Имал е предвид главно прах, но правилото важи за много вещества. Връзката може да е трудна за откриване, но винаги съществува.
— Принципът на Локар е инструмент в нашите разследвания, Джо. Този престъпник обаче го използва като оръжие. Това е методът му на действие. Убива и се измъква от правосъдието, защото осъждат друг за престъпленията му. Знае точно кога да нанесе удара си, какви улики да подхвърли и кога да го направи. Криминалистите, детективите, хората в лабораторията, прокурорите и съдиите… той използва всички, прави ги съучастници. Това няма нищо общо с братовчед ми, Джо. Единствената ми грижа е да спра този опасен човек.
Последва дълго мълчание.
— Добре. Давам ви зелена улица.
Селито вдигна вежди.
— При едно условие. Ще ме информирате за всичко ново по случая. Без изключение.
— Разбира се.
— А пък ти, Лон, ако отново се опиташ да ме подведеш, ще те изпратя в счетоводния отдел. Ясно ли е?
— Да, капитане. Абсолютно.
— Освен това, след като така и така си при Линкълн, предполагам, че искаш да те прехвърля от случая „Владимир Денко" към новия.
— Пити Хименес е навътре в нещата. Свършил е повече работа от мен и е взел случая присърце.
— Делрей се занимава с информаторите, нали? Oт страна на федералните?
— Точно така.
— Добре. Освобождавам те. Временно. Отвори досие за новото разследване… тоест регистрирай официално досието, което вече си отворил нелегално. Сега слушайте внимателно: нямам намерение да разгласявам за никакви невинно осъдени. Не искам да се разчува. Вие също ще мълчите. Проблемът не трябва да става публично достояние. Единственото престъпление, което разследвате, е днешното изнасилване и убийство. Точка. Този извършител може се опитва да хвърля вината върху невинни хора и това да е методът му на действие, но не разрешавам да давате никакви други подробности. Ще казвате само това и то само ако ви попитат. Няма да повдигате сами темата и за Бога, в никакъв случай не го споменавайте пред пресата.
— Аз не разговарям с пресата — заяви Райм. Кой би разговарял, ако можеше да го избегне? — Ще трябва обаче да прегледаме другите два случая, за да разберем как действа извършителят.
— Не съм казал, че не може — отговори капитанът с твърд, но не рязък тон. — Дръжте ме в течение.
Затвори.
— Е, спасихме разследването — отбеляза Селито, като се предаде на изкушението, лапна останалото парченце от бисквитата и го прокара с глътка кафе.
Застанала на тротоара заедно с други трима мъже с цивилни дрехи, Амелия Сакс говореше с добре сложения мъж, който бе отворил вратата на колата й и беше насочил оръжие срещу нея. Оказа се не обект 522, а агент от федералното бюро по наркотиците.
— Още не можем да си обясним как е станало — каза той, като погледна началника си, заместник-главен агент в бруклинския клон на Бюрото.
— След няколко минути ще научим повече — увери я заместник-главният агент.
Малко по-рано пред дулото на пистолета Сакс бе вдигнала бавно ръцете си и се беше представила като полицай. Агентът взе оръжието й и два пъти провери документите й. После й върна пистолета, като поклати глава:
— Не разбирам.
Извини се, но не личеше да съжалява особено. Лицето му изразяваше главно недоумение.
Няколко минути по-късно дойдоха шефът му и други двама агенти.
Заместник-главният агент проведе неколкоминутен разговор. След като затвори, обясни какво е станало. В Бюрото получили анонимно обаждане от човек, който твърдял, че въоръжена жена, отговаряща на описанието на Сакс, току-що е застреляла някого след скарване, вероятно свързано с наркотици.
— В момента работим в квартала — обясни агентът. — Разследваме няколко убийства. — Кимна към подчинения си, който се беше опитал да арестува Сакс. — Антъни живее на една пресечка оттук. Началникът на операцията го изпрати да прецени ситуацията, докато той събере екипа.