Антъни добави:
— Реших, че се каните да избягате, затова взех няколко плика от готова храна и реших да действам. Леле…
Сега осъзнаваше какво е могло да стане. Пребледня, а Сакс се замисли, че пистолетите „Глок" имат много мек спусък. Запита се за колко й се е разминало да я застрелят.
— Какво правехте тук? — попита заместник-главният агент.
— Разследваме случай на изнасилване и убийство. — Тя премълча за обвиняването на невинни хора. — Предполагам, че извършителят ме е видял и е подал сигнала, за да ни забави.
„Или да се погрижи да ме застрелят" — помисли си.
Федералният агент поклати глава и се намръщи.
— Какво има? — попита Сакс.
— Просто ми хрумна, че този тип трябва да е много хитър. Ако се беше обадил в градската полиция, както биха постъпили повечето хора, там щяха да знаят за вашето разследване. Ние знаехме само, че сте въоръжена. Щяхме да бъдем много внимателни и готови да стреляме, ако посегнете към оръжието. — Намръщи се. — Много хитър ход.
— И дяволски опасен — добави Антъни, все още пребледнял.
Агентите си тръгнаха и тя натисна копчето за бързо набиране.
Райм вдигна и тя му разказа за случилото се.
След кратко мълчание криминологът измърмори:
— Обадил се е на федералните?
— Да.
— Като че ли е знаел, че имат акция в района. И че оня агент живее наблизо.
— Няма как да е знаел — възрази тя.
— Може би. Но със сигурност е знаел едно нещо.
— Какво?
— Знаел е къде точно се намираш. Значи те е следил. Внимавай, Сакс.
Райм обясняваше на Селито как извършителят е заложил клопка Сакс в Бруклин.
— Сериозно? — удиви се детективът.
— Да.
Двамата обсъждаха как би могъл да се добере до такава информация, когато телефонът иззвъня.
От микрофона прозвуча гласът на Лонгхърст:
— Детектив Райм, как сте?
— Добре.
— Чудесно. Исках само да ви кажа, че намерихме скривалището му. Не беше в Манчестър, а в едно градче наблизо. Олдам. На изток от града. — Лонгхърст обясни, че от един информатор на Дани Крюгер научили за човек, отговарящ на описанието на Ричард Логан, който се интересувал да закупи някакви оръжейни части. — Забележете, не цялото оръжие. Но ако можеш да използваш частите, за да поправиш оръжието, вероятно можеш и да си сглобиш.
— Карабини?
— Да. Голям калибър.
— Някаква идентификация?
— Не, но го помислили за американски военен. Обещал да им осигури голямо количество боеприпаси на ниска цена. Имал официални военни документи — инвентарни списъци и технически характеристики.
— Значи в Лондон може да стане напечено.
— Така изглежда. Да кажа за скривалището. Имаме наши хора в индуската общност в Олдам. Изрядни са. Чули са за американец, който наел стара къща в покрайнините на града. Локализирахме я, но още не сме я претърсили. Нашите момчета са готови да го направят, но решихме първо да говорим с вас. Мисля, че той не подозира, че сме открили тайната му квартира. Освен това очаквам вътре да намерим полезна информация. Обадих се на познати в МИ-5 и взех назаем една доста скъпа играчка. Видеокамера с висока разделителна способност. Бихме искали един от служителите ни да я сложи, а вие да го ръководите, докато извършва огледа, да ни казвате мнението си за онова, което виждате. Екипировката трябва да е там след около четирийсет минути.
Щателен оглед на скривалището, включително входовете, шкафовете, тоалетните, леглата… това щеше да отнеме почти цялата нощ.
Защо се случваше точно сега? Когато беше убеден, че обект 522 е особено опасен. Всъщност, като имаше предвид интервала на извършване на престъпленията — по-ранните случаи, уличаването на братовчед му и днешното — те като че ли зачестяваха. Последните събития особено го бяха разтревожили: извършителят се беше обърнал срещу тях и почти бе предизвикал смъртта на Сакс.
Да. Или не?
След неколкоминутен мъчителен размисъл Райм отговори:
— Инспекторе, много съжалявам, но тук възникна нещо спешно. Имаме серийни убийства и трябва да се съсредоточа върху тях.
— Разбирам. — отвърна Лонгхърст с типичната британска резервираност.
— Ще се наложи да поверя цялото разследване на вас.
— Няма проблем, детективе. Разбирам.
— Действайте както намерите за добре.
— Благодарна съм ви за доверието. Ще хванем този човек и ще ви държим в течение. По-добре да се хващаме на работа.