На Сакс й се стори, че видя сълзи.
— За какво става дума? — попита тя. — Моля ви, разкажете ми, господин Йоргенсен.
Мъжът потърка лицето си.
— Добре… Преди няколко години бях практикуващ лекар. Живеех в Кънектикът. Имах жена и две прекрасни деца. Пари в банката, пенсионна осигуровка, вила. Живеех добре. Бях щастлив. Един ден обаче се случи нещо странно. Дребно неудобство, поне в началото. Подадох молба за нова кредитна карта — за да натрупам летателни километри в абонамента ми за редовен клиент. Печелех по триста хиляди годишно. Не бях пропускал плащане по кредит или ипотека. Но ме отхвърлиха. Помислих си, че е грешка. От компанията обаче казаха, че съм рисков клиент, защото съм се местил три пъти през последните шест месеца. Само че това не беше вярно. Някой бе използвал името, осигурителния ми номер и кредитните ми данни, за да наема апартаменти за моя сметка. После престанал да плаща наема. Но преди това купил стоки за близо сто хиляди долара с доставка на тези адреси.
— Кражба на самоличност?
— О, колосална кражба на самоличност. Бог изваждаше кредитни карти на мое име, трупаше огромни сметки, даваше различни адреси за изпращане на извлеченията. Нищо не плащаше, разбира се. Оправях една поразия, а той забъркваше друга. И получаваше всякаква информация за мен. Бог знаеше всичко! Моминското име на майка ми, рождения й ден, името на първото ми куче, първата ми кола — всички тези неща, които фирмите те карат да слагаш като парола. Натрупа телефонна сметка за десет хиляди долара. Как? Обаждаше се на точно време или на метеорологична прогноза в Москва, в Сингапур или в Сидни и оставяше телефона отворен с часове.
— Защо?
— Защото той е Бог. А аз съм Йов… Кучият син купи къща на мое име! Цяла къща! После просрочил ипотеката. Научих, когато един частен съдия-изпълнител дойде в клиниката ми и поиска да платя триста и седемдесет хиляди долара, които съм дължал. Бог натрупа дългове за четвърт милион от залагания по Интернет. Подаде фалшиво заявление за изплащане на застраховка от мое име и Комисията за професионална етика ме отряза. Не можех да работя без осигуровка, а никой не искаше да сключи договор с мен. Наложи се да продадем къщата и, разбира се, всеки цент отиваше за покриване на дълговете, натрупани на мое име, които бяха достигнали около два милиона долара.
— Два милиона?
Йоргенсен затвори очи за момент.
— После стана още по-лошо. До този момент жена ми се държеше. Беше трудно, но тя бе до мен… докато Бог не започна да изпраща подаръци — скъпи подаръци — от мое име, купени с моята кредитна карта, на някои от бившите сестри в клиниката. Изпращаше им и бележки с предложения и покани. Една от жените бе оставила съобщение, в което казваше, че с огромно удоволствие ще прекара уикенда с мен. Дъщеря ми го чула първа. Плакала неутешимо, когато казала на жена ми. Мислех, че вярва в невинността ми, но след четири месеца ме напусна и отиде да живее при сестра си в Колорадо.
— Съжалявам…
— Съжалявате? О, много благодаря. Но още не съм свършил. О, не. Малко след като жена ми ме напусна, започнаха арестите. Изглежда, че пистолети, купени с моята кредитна карта, и фалшива шофьорска книжка на мое име са били използвани във въоръжени грабежи в Източен Ню Йорк, Ню Хейвън и Йонкърс. Един служител бил тежко ранен. От ФБР ме арестуваха. Накрая ме пуснаха, но информацията е в досието ми. Белязан съм завинаги. После ме арестуваха от Бюрото по наркотиците, защото чек на мое име бил използван за купуване на нелегално внесени забранени лекарства. О, да не забравя — лежал съм и в затвора за известно време. Е, не лично аз, а някой, на когото Бог беше продал фалшива кредитна карта и шофьорска книжка на мое име. Разбира се, затворникът беше съвсем друг човек. Кой знае истинското му име? Но във всички официални документи е записано, че Робърт Самюел Йоргенсен, социалноосигурителен номер девет-две-три, шест-седем, четири-едно-осем-две, бивш жител на Еринидж, Кънектикът, е лежал в затвора. Това също ще остане в досието ми. Завинаги.
— Трябваше да изясните случая. Да се обадите в полицията.
Той се изсмя:
— Ох, моля ви се! Вие сте полицай. Знаете с какъв приоритет се гледат такива случаи. Малко по-голям, отколкото пресичанията на червено.
— Вие сам научихте ли нещо, което би могло да ни помогне? Нещо за него? Възраст, раса, образование, местожителство?