— Не, нищо. Навсякъде, където търсех, попадах само на един човек — на себе си. Той ми открадна живота… О, казват, че имало защитни механизми, предпазни мерки. Глупости. Да, ако си изгубиш кредитната карта, може би до известна степен си защитен. Но ако някой иска да разруши живота ти, нищо не можеш да направиш. Хората вярват на онова, което ни казват компютрите. Ако казват, че дължиш пари, значи дължиш пари. Ако казват, че има кредитен риск, значи има кредитен риск. Ако в досието ти пише, че нямаш кредит, значи нямаш, дори да си мултимилионер. Ние вярваме на данните, не се интересуваме от истината… О, искате ли да видите какво работех за последно?
Той стана, отвори гардероба и й показа униформа от заведение за бързо хранене. После се върна на бюрото и отново се зае да разфасова книгата, като мърмореше:
— Ще те пипна, негоднико. — Погледна Сакс. — Искате ли да ви кажа най-лошото?
Тя кимна.
— Бог не беше стъпвал в апартаментите, които бе наел на мое име. Не беше пипнал нелегалните медикаменти. Не се беше докосвал до стоките, чиято доставка бе поръчал. Полицията иззе всичко. Не беше живял дори един ден в луксозната къща, която бе купил. Схващате ли? Единствената му цел беше да ме измъчва. Той е Бог, аз съм Йов.
Сакс забеляза една снимка на бюрото му. Беше на Йоргенсен с руса жена на неговата възраст, прегърнали две деца: момиче на гимназиална възраст и по-малко момченце. Къщата, която се виждаше зад тях, беше много хубава. Тя се почуди защо обект 522 е положил толкова усилия да съсипе живота на този човек. Дали с него е изпробвал методите, чрез които сега се добираше до жертвите си. Дали Робърт Йоргенсен е бил неговото опитно зайче?
Или обект 522 беше жесток социопат? Онова, което бе сторил на Йоргенсен, можеше да се нарече несексуално изнасилване.
— Мисля, че трябва да си потърсите друго място за живеене, господин Йоргенсен.
Той се усмихна мрачно:
— Знам. Така винаги е по-безопасно. Винаги добре скрит.
Сакс си спомни един израз, който баща й бе използвал. Виждаше в тези думи отражение и на собствения си живот. „Когато се движиш, не могат да те хванат…"
Йоргенсен кимна към книгата:
— Знаете ли как ме откри тук? Имам предчувствие за това. Всичко започна да се разпада наскоро, след като я купих. Все си мисля, че отговорът е в нея. Опитах се да я обезвредя, но не стана. Отговорът трябва да е вътре. Трябва да е тук!
— Какво точно търсите?
— Не знаете ли?
— Не.
— Ами, "устройства за следене, разбира се. Вграждат ги в книгите. И в дрехите. Скоро ще ги има навсякъде.
Значи не бяха микробите.
— Микровълните унищожават устройствата за следене, така ли?
— Повечето. Можете да счупите и антената, но вече ги правят твърде малки. Почти микроскопични.
Йоргенсен замълча и се втренчи в нея, сякаш обмисляше нещо. След малко каза:
— Вземете я.
— Кое?
— Книгата. — Очите му зашариха трескаво из стаята. — Тя съдържа отговора, отговора за всичко, което се случи с мен… Моля ви! Вие сте първата, която не завърта отегчено очи, когато чува историята ми, единствената, която не ме гледа, сякаш съм луд. — Наведе се напред. — Вие искате да го хванете. Имате всякаква апаратура, сигурен съм. Сканиращ микроскоп, сензори… Можете да го намерите! И то ще ви отведе при него. Да!
Бутна книгата към нея.
— Е, не знам какво трябва да търсим — призна Сакс.
Той я изгледа със съчувствие:
— Ох, на мен ли го казвате? Точно това е проблемът. Постоянно променят тия неща. Винаги са една крачка пред нас. Но… моля ви.
Те…
Сакс взе книгата, като се подвоуми дали да я пъхне в плик за веществени доказателства и да попълни регистрационен картон. Колко ли щяха да й се подиграват, когато се върне при Райм? Може би беше по-добре да я вземе така.
Йоргенсен се наведе и силно стисна ръката й.
— Благодаря ви.
Отново заплака.
— Ще се преместите ли? — попита тя.
Той потвърди и й каза друг хотел за дългосрочно настаняване, в Долен Ийстсайд.
— Не го записвайте. Не казвайте на никого. Не споменавайте името ми по телефона. Те слушат постоянно.
— Обадете ми се, ако ви хрумне нещо за… Бог — заръча тя и му даде визитата си картичка.
Той запамети информацията и я скъса. Отиде в тоалетната, хвърли половината от картата и пусна водата. Забеляза любопитния поглед на Сакс и обясни:
— Ще пусна другата половина по-късно. Да изхвърлиш нещо в тоалетната на един път е все едно да оставиш квитанциите си за тока в пощенската кутия с вдигнато червено флагче. Хората са толкова глупави.