Болногледачът записа и застана готов с маркер в ръка.
Райм попита:
— Така, Пуласки. Доколкото разбрах, не е била в своя апартамент, така ли?
— Точно така, сър. Собствениците са на почивка, с кораб. Успях да се свържа с тях. Не са чували за Майра Уайнбърг. Леле, трябваше да ги чуете — бяха много разтревожени. Нямаха представа кой може да е убиецът. За да влезе, е счупил ключалката.
— Значи е знаел, че апартаментът е празен и няма аларма — намеси се Купър. — Интересно.
— Какво мислиш? — измърмори Селито. — Че предварително е избрал мястото?
— Кварталът беше съвсем пуст — добави Пуласки.
— Какво е правила жертвата според теб?
— Намерих колелото й навън. В джоба й имаше ключ, който ставаше за веригата.
— Карала е колело. Може би е знаел маршрута й и че ще мине оттам в определен час. Освен това отнякъде е научил, че собствениците ги няма и никой няма да го смущава… Добре, новобранец, разкажи ни какво намери. Том, бъди така добър да записваш.
— Прекалено се стараеш.
— Ха… Причина за смъртта? — обърна се Райм към Пуласки.
— Казах на доктора да ни изпратят доклада от аутопсията.
Селито се изсмя мрачно:
— А той какво каза?
— Нещо от рода на „Да, бе. Веднага." И още няколко неща.
— Още хляб трябва да ядеш, преди да започнеш да раздаваш такива заповеди. Но оценявам усилията ти. Каква е предварителната оценка?
Пуласки погледна записките си.
— Ударил я е няколко пъти по главата. За да я зашемети според патолога. — Замълча за момент, вероятно си спомни нараняванията, които бе получил преди няколко години. После продължи: — Причината за смъртта е удушаване. В очите и от вътрешната страна на клепачите има петехии… тоест миниатюрни кръвоизливчета…
— Знам какво са, новобранец.
— А, добре. Така. Освен това спукани вени по главата и лицето. Оръдието на убийството вероятно е това.
Показа около метър въже в един найлонов плик.
— Мел?
Купър взе плика, внимателно го отвори над лист бяла хартия и изтръска въжето. Огледа частиците, които бяха паднали, и взе проби от влакната.
— Какво е? — нетърпеливо попита Райм.
— Чакай да го изследвам.
Новобранецът отново се скри зад записките си.
— Колкото до изнасилването, било е вагинално и анално. След настъпване на смъртта според патолога.
— Някаква специална позиция на тялото?
— Не… но забелязах нещо особено, детективе. Всички нокти на жертвата бяха дълги, с изключение на един. Беше отрязан късо.
— Кръв?
— Да. Отрязан до живеца. — Пуласки замълча за миг. — Вероятно преди настъпване на смъртта.
„Значи 522 си пада малко садист" — помисли си Райм.
— Обича да причинява болка. Провери снимките от по-ранното изнасилване.
Младият полицай побърза да намери снимките. Прегледа ги и извади една. Присви очи.
— Вижте това, детективе. Да, и тук е отрязал един нокът. На същия пръст.
— Нашият човек събира трофеи. Това е полезна информация.
Пуласки кимна ентусиазирано:
— И забележете — от безименния пръст, където обикновено се носи брачната халка. Може би нещо от миналото му… Може би жена му го е изоставила, може би майка му го е тормозила или…
— Браво, Пуласки. Това ми напомня… забравихме нещо.
— Какво, сър?
— Провери ли хороскопа си тази сутрин, преди да започнем разследването?
— Моя…
— О, и кой ще хвърля бобовите зърна днес? Все забравям.
Селито се изкиска. Пуласки се изчерви.
Райм се сопна:
— Психологическите профили не ни вършат работа, фактът, че е взел нокът, е важен, защото сега знаем, че Пет-двайсет и две притежава ДНК, свързваща го с престъплението. Освен това, ако разберем какъв инструмент е използвал, за да вземе трофея, може би ще успеем да го намерим. Веществени доказателства, новобранец. Не психологически фантасмагории.
— Добре, детективе. Разбрах.
— Можеш да ми викаш „Линкълн".
— Да. Добре.
— Какво става с въжето, Мел?
Купър преглеждаше базата данни за различни видове влакна.
— Обикновено конопено въже. Продава се в хиляди магазини из цялата страна. — Погледна резултатите от химическия анализ. — Няма микроследи.
„Боклук" — помисли си Райм.
— Какво още, Пуласки? — попита Селито.
Младежът продължи по списъка. Жертвата била вързана с рибарска корда, която се врязала в кожата на ръцете й и станала причина за кървенето. Устата й била запушена с тиксо — разбира се, марка „Хоум Депоу", откъснато от рулото, което обект 522 бе хвърлил в кофата — назъбените краища съвпадаха идеално. До тялото имало два неразопаковани презерватива. Младият полицай ги показа в едно пликче. Марка „Троян Енз".