— А ето натривките.
Мел Купър взе пликчетата и изследва вагиналните и ректалните проби. Патоанатомът щеше да даде повече подробности, но още сега стана ясно, че сред различните вещества има лубрикант като използвания в презервативите. Никъде на местопрестъплението нямаше сперма.
Друга натривка — от пода, където Пуласки бе намерил отпечатък от маратонка — съдържаше следи от бира. Марката се оказа „Милър". Електростатичното копие на отпечатъка естествено беше от дясна маратонка „Шуър-трак", номер 47 — същата, която убиецът бе хвърлил в кофата.
— В къщата нямаше бира, нали? Провери ли в кухнята и килера? — попита Райм.
— Да, сър. Не намерих бира.
Лон Селито кимна замислено:
— Готов съм да заложа десет долара, че „Милър" е любимата бира на Леон.
— Не бих се обзаложил срещу теб, Лон. Какво още?
Пуласки вдигна найлоново пликче с кафява люспица, която намерил зад ухото на жертвата. Анализът показа, че е тютюн.
— Какво още, Мел?
Лабораторният специалист установи, че парчето е от нарязан на ситно тютюн, какъвто се използва в цигарите, но не беше от марка „Таритън". Линкълн Райм беше един от малкото непушачи в града, който не одобряваше забраните за пушене — тютюнът и пепелта бяха отлични улики. Купър не можа да определи марката. Предположи обаче, че понеже тютюнът е много изсъхнал, вероятно е стар.
— Майра пушела ли е? Или собствениците на къщата?
— Не намерих свидетелства за това. И направих онова, което винаги ни казвате да правим. Помирисах местопрестъплението, когато пристигнах. Не миришеше на дим.
— Хубаво. — Райм беше доволен от огледа дотук. — Какво е положението с пръстовите отпечатъци?
— Взех проби от отпечатъците на собствениците — от аптечката и нощното шкафче.
— Значи не си ме излъгал. Наистина си чел книгата ми.
В учебника си по криминология Райм изрично наблягаше колко е важно да се съберат контролни отпечатъци от местопрестъплението и обясняваше откъде е най-добре да се вземат.
— Да, сър.
— Доволен съм от теб. Даде ли приноса си за авторския ми хонорар?
— Взех я от брат ми.
Братът-близнак на Пуласки също беше полицай — в Шести участък в Гринидж Вилидж.
— Да се надяваме, че поне той е платил за нея.
Райм обясни, че повечето от отпечатъците, намерени в къщата, са от собствениците — личеше от контролните проби. Другите вероятно бяха от посетители, но не беше невъзможно обект 522 да е допуснал небрежност. Купър изпрати всички отпечатъци в Автоматизираната система за идентифициране на пръстови отпечатъци. Резултатите скоро щяха да се получат.
— Добре, кажи ми, Пуласки, какво е впечатлението ти от местопрестъплението?
Въпросът явно стъписа младежа.
— Впечатление ли?
— Това са дърветата — каза Райм, като посочи с очи пликчетата с улики. — Какво мислиш за гората?
Младият полицай се замисли.
— Е, хрумна ми нещо. Но е глупаво.
— Знаеш, че ако теорията ти е глупава, аз ще съм първият, който ще ти го каже.
— Ами, просто… когато отидох там, първото ми впечатление беше, че не е имало борба.
— В какъв смисъл?
— Ами, колелото й беше заключено на една улична лампа пред къщата. Като че ли го е оставила спокойно, не е подозирала опасност.
— Значи не я е отвлякъл на улицата.
— Да. За да се влезе в къщата, се минава през главната порта и дълга пътека. Тя е много тясна и е задръстена с всякакви неща, които собствениците са складирали навън: буркани и бутилки, спортни вещи, отпадъци за рециклиране, градински инструменти. Няма обаче нищо съборено. — Пуласки посочи друга снимка. — Но вижте вътре. Ето къде е започнала борбата. Масата и вазите. Точно до входната врата. — Добави по-тихо: — Изглежда, че се е съпротивлявала отчаяно.
Райм кимна:
— Добре. Извършителят я подмамва в къщата, убеждава я да влезе. Тя заключва велосипеда, минава по пътеката и влиза. Спира в антрето, разбира, че я е излъгал, и се опитва да избяга.
Замисли се.
— Значи е знаел достатъчно за Майра, за да спечели доверието й… Ами да, помислете. Той събира всякаква информация: знае имената на хората, знае какво купуват, кога отиват на почивка, дали имат аларма, откъде минават… Не е зле, новобранец. Вече знаем нещо конкретно за него.
Пуласки се опита да се усмихне.
Компютърът на Купър изпиука. Той погледна монитора и обяви:
— Няма съвпадения за отпечатъците. Нищо.