Райм сви рамене. Не се изненада.
— Това е най-интересното — че знае толкова много. Някой да се обади на Леон Уилямс. Да видим дали убиецът е бил прав за всички улики.
Селито проведе кратък разговор и действително: Уилямс носеше маратонки „Шуър-трак", номер 47, редовно купуваше презервативи „Троян Енз", имаше двайсеткилограмова рибарска корда, пиеше бира „Милър" и наскоро беше пазарувал тиксо и въже от „Хоум Депоу".
Райм погледна таблицата за по-старото изнасилване и забеляза, че там обект 522 е използвал презервативи „Дурекс" — защото Джоузеф Найтли е купувал такива.
Попита Уилямс по микрофона:
— Липсва ли някоя от маратонките ви?
— Не.
— Значи е купил нов чифт. Същата марка и същия номер, каквито носите — каза Селито. — Откъде е знаел това? Виждали ли сте наскоро някого в двора си, например да се навърта около колата или гаража ви? Или да е влизал крадец?
— Не, не е имало такова нещо. Сега съм без работа и през повечето време се грижа за къщата. Щях да забележа. Освен това кварталът не е от най-сигурните — имаме аларма. Винаги я включваме.
Райм му благодари и затвори.
Изви главата си назад и погледна таблицата. Започна да диктува на Том:
МЯСТО НА УБИЙСТВОТО НА МАЙРА УАЙНБЪРГ:
* Причина за смъртта: удушаване. Чака се доклад от патолога;
* По тялото няма осакатявания или белези, само нокътят на левия безименен пръст е отрязан, вероятно преди смъртта. Трофей?
* Лубрикант за презервативи „Троян Енз";
* Неразопаковани презервативи „Троян Енз" (2);
* Няма употребявани презервативи или телесни течности;
* Следи от бира „Милър" по пода (източник извън местопрестъплението);
* Корда, единична, 20-килограмова, обикновена;
* Еднометрово кафяво конопено въже;
* Тиксо на устата;
* Парченце от тютюн, стар, от неустановена марка;
* Отпечатък от маратонка „Шуър-трак", номер 47;
* Пръстови отпечатъци липсват.
— Нашият човек се е обадил на деветстотин и единайсет, нали? — попита Райм. — За да подаде сигнал за доджа.
— Да — отговори Селито.
— Провери обаждането. Какво е казал и как е звучал гласът му.
Детективът добави:
— Ще проверя и за предишните случаи. С братовчед ти, кражбата на монети и другото изнасилване.
— Да, добре. Не се бях сетил.
Селито телефонира в полицейската централа. Обажданията на номер деветстотин и единайсет се записваха и се пазеха определено време. Той поиска записите. След десет минути отново се свързаха с него. Записите от обажданията по случая с Артър и днешното убийство още бяха в системата. От централата ги изпратиха на електронната поща на Купър като аудиофайлове. Записите от по-ранните случаи се пазеха в архива на дискове. Можеха да минат дни, докато бъдат намерени, но от централата веднага изпратиха някого да ги поиска.
Когато аудиофайловете се получиха, Купър ги пусна. Мъжки глас твърдеше, че е чул писъци, и призоваваше полицаите да побързат. Описваше колите на заподозрените. Гласът на двата записа звучеше еднакво.
— Гласов отпечатък? — попита Купър. — Ако хванем заподозрян, можем да го сравним.
В полицейските среди гласовите отпечатъци се ползват с по-голям престиж от детектора на лъжата и в някои съдилища ги приемат за веществено доказателство. Райм обаче поклати глава.
— Заслушай се. Говори през кутия. Не чуваш ли?
„Кутия" е устройство, което изкривява гласа на обаждащия се. Той не звучи странно, като на Дарт Вейдър — тембърът е нормален, макар и малко глух. В много фирми за справки по телефона и в отделите за обслужване на клиенти използват тези устройства, за да уеднаквяват звученето на гласовете на служителите си.
Вратата се отвори и Амелия Сакс влезе в стаята. Носеше голям предмет под мишница. Отначало Райм не разбра какво е. Тя кимна, после погледна таблицата с уликите и каза на Пуласки:
— Изглежда, че добре си се справил.
— Благодаря.
Сега Райм забеляза, че носи книга.
— Какво е това, по дяволите?
— Подарък от нашия приятел доктора. Робърт Йоргенсен.
— За какво си я взела? За веществено доказателство?
— Трудно е да се каже. Имах странно преживяване — тази среща с него.
— В какъв смисъл „странно", Амелия? — попита Селито.
— Представи си Батман, Елвис и извънземните да са замесени в убийството на Кенеди. В такъв смисъл странно.
Пуласки се изсмя гръмко, с което си спечели изпепеляващия поглед на Райм.
14
Сакс разказа за откраднатата самоличност и съсипания живот на бившия лекар. За човека, който наричаше своето наказание Бог, а себе си — Йов.