Очевидно беше откачен („странен" беше твърде слабо), но дори да беше вярна само отчасти, историята му бе трогателна и будеше съчувствие. Един разбит живот и едно абсолютно безсмислено престъпление.
Сакс обаче привлече цялото внимание на Райм, когато каза:
— Йоргенсен твърди, че виновникът за всичко това го следи постоянно, откакто купил тази книга преди две години. Престъпникът като че ли знае за всичко, което той прави.
— Знае всичко — повтори Райм, като погледна таблиците с уликите. — Точно за това говорехме преди няколко минути. Получава за жертвите си всякаква информация, от която има нужда.
Накратко й разказа какво са научили досега
Сакс даде книгата на Мел Купър и му каза, че според Йоргенсен вътре имало устройство за следене.
— Устройство за следене? — изсмя се Райм. — Сигурно гледа прекалено много филми на Оливър Стоун… Добре, проверете я, ако искате. Но да не пренебрегваме истинските следи.
Сакс се обади в полицията в различните райони, където Йоргенсен е имал проблеми, но без особен успех. Наистина, ставаше дума за кражба на самоличност.
— …но — каза един полицай от Флорида — знаете ли колко често стават такива неща? Откриваме фалшив адрес и отиваме, но жилището е празно. Престъпникът е взел всички стоки, които е купил с парите на жертвата, и е отпрашил за Монтана или Тексас.
Повечето знаеха за Йоргенсен (наистина беше написал доста писма) и му съчувстваха, но никой нямаше конкретна информация за лицето (или лицата), което стоеше зад престъпленията, и не можеха да отделят необходимото време за разследване.
— Дори да имахме още сто човека на щат, пак нямаше да постигнем нищо.
След като затвори, Сакс обясни, че понеже обект 522 знае адреса на Йоргенсен, е помолила администратора на хотела да й телефонира веднага, ако някой се обади или дойде и разпитва за него. Обещала му, че няма да уведоми градската строителна инспекция, ако получи съдействие.
— Добър ход — отбеляза Райм. — Знаеше ли, че има нарушения?
— Не, докато не се съгласи да ни съдейства със скоростта на светлината.
Сакс се приближи до уликите, които Пуласки бе събрал в Сохо, и ги разгледа.
— Хрумва ли ти нещо, Амелия? — попита Селито.
Тя се втренчи в таблиците, чоплейки единия си нокът, докато се опитваше да осмисли тази разнородна смесица от улики.
— Откъде е взел това? — Сакс вдигна пликчето със снимката на Майра Уайнбърг. — Трябва да разберем.
Добро хрумване. Райм не се беше замислил откъде е взета снимката, бе предположил, че обект 522 я е намерил някъде в Интернет. Повече го интересуваше произходът на хартията.
На снимката Майра Уайнбърг стоеше до цъфнало дърво и гледаше усмихната в обектива. Държеше чаша за мартини с някаква розова течност.
Райм забеляза, че Пуласки също гледа снимката с тревожно изражение.
Просто… приличаше малко на Джени.
Снимката имаше ясна рамка, от дясната страна се виждаха чертички, напомнящи части от букви.
— Изтеглил я е от Мрежата — измърмори Райм. — За да излезе, че Леон Уилямс я е разучавал в Интернет.
— Може би ще го намерим по сайта, от който я е свалил — предложи Селито. — Как ще разберем откъде я е взел?
— Да пуснем търсене с името й в „Гугъл".
Купър опита и получи десетина резултата, няколко от които бяха за други жени на име Майра Уайнбърг. Сайтовете, свързани с жертвата, бяха все на професионални организации. Никоя от снимките обаче не приличаше на тази, която обект 522 бе отпечатал.
— Хрумна ми нещо — обяви Сакс. — Ще се обадя на компютърния ми специалист.
— Кой, онзи тип от „Компютърна престъпност"? — попита Селито.
— Не, някой по-добър.
Взе телефона и набра.
— Пами, здравей. Къде си?… Хубаво. Имам една задача за теб. Влез онлайн в чата. Ще говорим там.
Обърна се към Купър:
— Можеш ли да пуснеш уебкамерата, Мел?
Лабораторният специалист натисна няколко копчета и на екрана се появи стаята на Пам в дома на приемните й родители в Бруклин. След малко хубавото момиче седна пред компютъра. Образът бе леко изкривен от широкоъгълния обектив.
— Здравей, Пам.
— Здравейте, господин Купър — прозвуча напевният й глас от колонките.
— Дай на мен — каза Сакс и седна на мястото на Купър пред клавиатурата. — Мила, имаме една снимка и мислим, че е изтеглена от Интернет. Можеш ли да я погледнеш и да кажеш откъде може да е взета?
— Разбира се.
Сакс вдигна снимката пред камерата.