— Малко блести. Можеш ли да я извадиш от найлона?
Полицайката си сложи гумени ръкавици и внимателно извади листа. Отново го показа пред камерата.
— Така е по-добре. Да, снимката е от „Ауър уърлд".
— Какво е това?
— Ами, безплатен сайт за създаване на Лични страници. Като „Фейсбук" или „Май спейс". Голям хит е. Всички са се зарибили по него.
— Знаеш ли за тези сайтове, Райм? — попита Сакс.
Той кимна. Странно, но наскоро беше мислил затова.
В „Ню Йорк Таймс" бе прочел статия за сайтовете за контакти и виртуалните светове като „Секънд Лайф". С изненада бе научил, че някои хора прекарват повече време в компютърния свят, отколкото в реалния — във форуми, сайтове за запознанства и чатове. Тийнейджърите стояли вкъщи повече, отколкото, в който и да е друг период от американската история. По ирония благодарение на специален режим за раздвижване самият Райм стоеше по-малко на закрито и по-често излизаше навън. Границата между здравите и инвалидите се размиваше.
— Сигурна ли си, че е от този сайт? — обърна се Сакс към Пам.
— Да. Имат специална рамка. Ако се вгледаш, ще видиш, че не е права линия, а е съставена от миниатюрни глобуси като Земята.
Райм присви очи. Наистина, рамката беше точно каквато я описа момичето. Той отново се замисли, спомни си какво пишеше за „Ауър уърлд" в статията.
— Здравей, Пам… Сайтът има много регистрирани потребители, нали?
— О, здравейте, господин Райм. Да. Около трийсет-четирийсет милиона души. Чий е този свят?
— Свят? — не разбра Сакс.
— Така наричаме личните си страници — „светове". Коя е тази жена?
— Съжалявам, днес беше убита — с равен глас отговори Сакс. — Това е разследването, за което ти казах.
Райм не би издал пред детето, че става дума за убийство, но сега Сакс говореше — тя решаваше каква информация да даде и кое да премълчи.
— О, съжалявам.
Пам съчувстваше на жертвата, но явно не беше шокирана или ужасена от новината.
— Пам, може ли друг човек да проникне в твоя свят?
— Ами, човек трябва да се регистрира. Но ако не искаш да създаваш собствен свят или да качваш нова информация, можеш да влезеш само да огледаш.
— Значи човекът, който е отпечатал тази снимка, разбира от компютри.
— Да, предполагам. Само че не можеш да принтираш нищо.
— Как?
— Сайтът не позволява да принтираш или да сваляш снимки. Дори с командата за отпечатване от монитора. Системата има филтри — за защита от досадници. Не може да се кракне. Прилича на защитата на авторското право при четенето на книги онлайн.
— Как тогава е взел снимката? — попита Райм.
Пам се засмя:
— Ами, сигурно го е направил, както всички в училище правим, когато искаме снимката на някой готин пич или някоя шантаво татуирана мацка. Просто снимаш монитора с фотоапарат. Всички правят така.
— Аха — поклати глава Райм. — Не ми беше хрумнало.
— О, не се тревожете, господин Райм. Хората много често пропускат най-очевидния отговор.
Сакс погледна Райм, който се усмихна на това утешение.
— Добре, Пам. Благодаря. Ще ти се обадя по-късно.
— Чао!
— Да попълним профила на нашия човек — обърна се Райм към колегите си.
Сакс взе маркер и се приближи до бялата дъска.
ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:
* Мъж;
* Вероятно пуши или живее/работи с пушач или около източник на тютюн;
* Има деца или живее/работи с деца или около играчки;
* Интересува се от изкуство, монети?
* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;
* Среден на ръст;
* Силен — удушава жертвите;
* Има устройство за замаскиране на гласа;
* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за лични страници?
* Взема трофеи от жертвите. Садист?
* В къщата или където работи, има тъмно и влажно помещение.
ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ
* Прах;
* Стар картон;
* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;
* Тютюн от цигари „Таритън";
* Стар тютюн, не от „Таритън", неизвестна марка;
* Спори от плесен Стахиботрис хартарум.
Райм преглеждаше подробностите, когато Мел Купър се изсмя:
— Виж ти, виж ти…
— Какво?
— Това е интересно.
— Бъди по-конкретен. Не ме интересува колко е интересно. Интересуват ме фактите.
— Все пак е интересно. — Лабораторният специалист оглеждаше разрязания гръб на книгата на Робърт Йоргенсен. — Мислеше, че докторът е луд, като говори за проследяващи устройства. Обаче знаете ли какво? Може би тук има нещо от филмите на Оливър Стоун — тук има вградено нещо. В гърба на книгата.