— Май ми хрумна нещо.
— Какво? — сопна се Селито.
— Може би той… добре, ако има информация от различни фирми, може би я е получил от някоя мина за данни.
— Какво е това? — попита Райм.
Бизнесменът замълча, явно се изненада.
— Не знаете ли за тях?
Райм завъртя очи:
— Не. Какво представляват?
— Името е показателно. Това са статистически фирми, които анализират данните за потребителите, покупките им, къщите им, кредитните им карти, платежоспособността им, всичко за тях. Анализират информацията и я продават. Така помагат на фирмите да следят пазара, да намират нови клиенти, да провеждат директен маркетинг и планови рекламни кампании. Такива неща.
Всичко за тях…
„Може би има още нещо" — помисли си Райм и попита:
— Събират ли информация от радиочестотните чипове?
— Разбира се. Това е един от големите източници на информация.
— Коя мина за данни използва вашата фирма?
— О, не знам. Няколко — сдържано отговори бизнесменът.
— Спешно трябва да научим — каза Сакс, която избра да играе ролята на доброто ченге, като противоположност на Селито. — Не искаме да пострадат още хора. Този човек е много опасен.
Бизнесменът въздъхна примирено:
— Ами, мисля, че главната е ССД. Тя е от големите. Но ако мислите, че някой от служителите им е замесен в престъпленията… невъзможно. Те са най-почтените хора на света. Освен това има система за сигурност, има…
— Къде е централата им? — прекъсна го Сакс.
Пак колебание. „Хайде, казвай, по дяволите!" — помисли си Райм.
— В Ню Йорк.
Ловният район на Пет-двайсет и две. Криминалистът и Сакс се спогледаха. Той се усмихна. Това изглеждаше обнадеждаващо.
— Има ли други, които работят в района?
— Не. „Аксиом", „Експериан" и „Чойспойнт" — другите големи в тази област — не са в района. Но повярвайте ми, не е възможно някой в ССД да е замесен. Готов съм да се закълна.
— Какво означава ССД? — попита Райм.
— „Стратеджик Системс Дейтакорп".
— Имате ли контакти с някого там?
— С никого конкретно — бързо отговори бизнесменът; прекалено бързо.
— Наистина ли?
— Ами, има няколко търговски представители, с които контактуваме. В момента не си спомням имената им. Мога да проверя, ако искате.
— Кой управлява фирмата?
Пак пауза.
— Ами, сигурно Андрю Стърлинг. Той е основател на компанията и управителен директор. Вижте, гарантирам, че никой там не върши нищо незаконно. Невъзможно е.
Райм осъзна нещо: Човекът се страхуваше. И не от полицията. Страхуваше се от ССД.
— Какво ви притеснява?
— Ами… Просто без тях не можем да функционираме — призна бизнесменът. — Партньори сме.
Тонът му подсказваше друга дума: „зависими".
— Ще бъдем дискретни — обеща Сакс.
— Благодаря. Много ви благодаря.
В гласа му прозвуча облекчение.
Амелия учтиво му благодари за съдействието, при което Селито завъртя очи.
Райм прекъсна връзката.
— Мини за данни? Някой чувал ли е такова нещо?
— Не знам за ССД — отбеляза Том, — но съм чувал за мините за данни. Това е бизнесът на двайсет и първи век.
Райм погледна таблицата на уликите.
— Значи, ако работи за ССД или за някого от клиентите им, нашият извършител може да открие всичко, което му трябва, за да знае какви улики да подхвърли: пяна за бръснене, въже, презервативи, рибарска корда… — Изведнъж му хрумна още нещо. — Шефът на фирмата за обувки каза, че продават данните за директен маркетинг.
Артър беше получил рекламни брошури за картините на Прескът, спомняте ли си? Пет-двайсет и две е научил за това от списъците за директен маркетинг. Може би Алис Сандърсън също е била в такъв списък.
— Вижте снимките от местопрестъплението! — възкликна Сакс.
Приближи се до белите дъски и посочи няколко снимки от случая с кражбата на монети. На масата и по пода имаше рекламни писма.
— Сър? — намеси се плахо Пуласки. — Детектив Купър спомена картите за бързо плащане на магистралите. Ако ССД събира и тези данни, убиецът е можел да разбере кога братовчед ви е в града и кога си тръгва за вкъщи.
— Бога ми — измърмори Селито, — ако това е вярно, този тип е измислил дяволски ефикасен метод на действие.
— Провери тази мина за данни, Мел. Пусни търсене в Интернет. Искам да знам със сигурност дали ССД са единствената такава фирма в района.
След като натисна няколко клавиша, техникът измърмори:
— Хъм. Получих над двайсет милиона резултата за „миниране на данни".