И способността да прави секс.
Паралитиците, дори с пълна парализа, са напълно способни да правят секс. Ако стимулът е съзнателен — например да видят мъж или жена, които им харесват — сигналът не може да се предаде по увредения гръбначен мозък. Тялото обаче е гениална машина и разполага с магическа система от нерви, които функционират под мястото на травмата. Достатъчен е малък локален стимул и дори най-тежко парализираният мъж може да прави любов.
Лампата в банята изгасна. Сакс се приближи и се настани до него в леглото, което още преди години бе обявила за най-удобното на света.
— Мислех си… — започна той, но тя запуши устата му със страстна целувка.
— Какво каза? — попита тя, като плъзна устни по брадичката и после по врата му.
— Забравих.
Той погали ухото й с устни и усети, че завивката се смъква от тялото му. Струваше й известно усилие — Том оправяше леглото като войник за сутрешна проверка. Скоро обаче Райм видя чаршафите смачкани на топка в краката му. Фланелката на Сакс също отиде при тях.
Тя отново го целуна и той впи устни в нейните.
В този момент телефонът й иззвъня.
— Ммм — прошепна тя. — Нищо не чух.
След четири позвънявания благословената гласова поща се включи. Но след малко телефонът отново зазвъня.
— Може да е майка ти — отбеляза Райм.
Роуз Сакс имаше проблеми със сърцето. Прогнозата на лекарите беше добра, но наскоро бе получила усложнения.
Сакс въздъхна и отвори телефона. Дисплеят освети телата им с бледа синкава светлина. Тя погледна името на обаждащия се.
— Това е Пам. По-добре да отговоря.
— Разбира се.
— Ало, здравей. Какво става?
Докато слушаше какво казва Амелия, Райм се досети, че нещо не е наред.
— Добре… Да… У Линкълн съм. Искаш ли да дойдеш? — Сакс го погледна и той кимна. — Добре, скъпа. Не, не сме легнали.
Затвори телефона.
— Какво има?
— Не знам. Не каза. Само, че Дан и Инид имали неочаквани посетители тази нощ. Затова по-големите деца трябвало да спят в една стая. Трябвало да излезе. И не иска да стои сама в апартамента ми.
— Нямам нищо против. Знаеш.
Сакс отново легна и енергично започна да изучва тялото му с уста.
— Направих сметката — прошепна. — Трябва да си приготви раницата, да изкара колата си от гаража… ще дойде след около четирийсет и пет минути. Имаме малко време.
Наведе се и пак го целуна.
В този момент звънецът иззвъня. От домофона се чу:
— Господин Райм? Амелия? Здравейте, аз съм Пам. Ще ми отворите ли?
Райм се изсмя:
— А може да се е обадила пред входната врата.
Сакс и Пам седяха в една от спалните на горния етаж.
Стаята беше запазена за момичето, когато поискаше да пренощува. На полицата стояха едно-две пренебрегнати плюшени животни (когато майка ти и вторият ти баща бягат от ФБР, играчките не са голяма утеха), но имаше неколкостотин книги и диска с музика, сателитно радио „Сириус" и аудиоуредба. Благодарение на Том винаги имаше достатъчно чисти анцузи, фланелки и чорапи. Също и маратонки — Пам обичаше да тича по двукилометровата алея около езерото в Сентрал Парк. Тичаше не само от любов към спорта, но и от вътрешна необходимост.
Сега момичето седеше на леглото и внимателно лакираше ноктите на краката си в златисто. Когато живееше с майка си, това й беше забранено, а също и да се гримира („от уважение към Исус", каквото и да означаваше това), и след като се измъкна от пленническия живот при крайнодесните, Пам бе направила известни промени във външния си вид — като този лак, яркочервените кичури и трите обици на ухото. Сакс се радваше, че не е изпаднала в крайности — ако някой имаше основание да се отдава на странни увлечения, това беше Памела Уилоуби.
Сакс седеше, свила босите си крака. Ветрецът носеше букет от пролетни аромати от Сентрал Парк: на слама, пръст, росни листа, газове от автомобилите. Сакс отпи глътка горещ шоколад.
— Ох!
Пам опита.
— Хубав е. Да, много е горещ.
Отново се зае с ноктите си. Изглеждаше разтревожена.
— Знаеш ли, че и те са важни в полицейската работа? — попита Сакс, като посочи.
— Краката ли? Пръстите?
— Да. Стъпалата и възглавничките на пръстите на краката.
— Кое им е важното?
— Те също оставят уникални отпечатъци, като пръстите на ръцете. Райм разкри един престъпник, защото беше ритал жертвата с боси крака. Веднъж обаче пропуснал и ритнал вратата. Там намериха отпечатъка.