— Яко. Трябва да напише още една книга.
— И аз се опитвам да го убедя… Та, какво става?
— Стюарт.
— Разкажи ми.
— Може би не трябваше да идвам. Глупаво е.
— Хайде, разказвай. Не забравяй, че съм полицай. Ще те принудя да ми кажеш.
— Ами, Емили се обади и ми се стори странно, че се обажда в неделя, защото никога не го прави. Говореше, сякаш не й се иска да ми каже, но после изплю камъчето. Каза, че днес видяла Стюарт с друго момиче. С едно момиче от училище. След мача. Пък на мен ми беше казал, че се прибира веднага вкъщи.
— Добре, какви са фактите? Може само да са си приказвали. В това няма нищо лошо.
— Тя каза, че не била сигурна, но такова, сторило й се, че я прегърнал, а като видял, че някой ги гледа, такова, тръгнали много бързо. Като че ли искал да се скрие. — Тя престана да лакира ноктите си. — Много, много го харесвам. Ще се побъркам, ако ме зареже.
Двете бяха ходили заедно на психолог и със съгласието на момичето Сакс бе говорила насаме със специалистката. Пам дълго щеше да се бори с посттравматичния стрес, не само от продължителния живот като пленница на побърканата си майка, а и от една случка, при която вторият й баща почти бе жертвал живота й, докато се опитваше да убие полицай. Случки като тази със Стюарт Евърет, колкото и незначителни да изглеждаха на повечето хора, оказваха огромно влияние върху съзнанието на момичето и можеха да имат непоправим ефект. Психоложката бе посъветвала Сакс да не засилва страховете на Пам, но и да не ги омаловажава. Да ги набележи и да се опита да ги анализира.
— Обсъждали ли сте дали да излизате с други хора?
— Той каза… е, преди месец каза, че не излиза с друга. Аз също не ходя с друг. Казах му.
— Някакви други сведения?
— Какви сведения?
— В смисъл, дали някоя от приятелките ти ти е казала нещо?
— Не.
— Познаваш ли някого от неговите приятели?
— Горе-долу. Но не толкова, че да ги питам за такива неща. Ще прозвучи кофти.
Сакс се усмихна:
— Значи с шпиони не става. Тогава трябва сама да го попиташ. Направо.
— Мислиш ли?
— Да, така мисля.
— Ами ако наистина излиза с друго момиче?
— Тогава трябва да се радваш, че е честен с теб. Това е добър знак. После ще го убедиш да я зареже.
Двете се засмяха.
— Ще му кажеш, че искаш да излизаш само с едно момче. — Майката в Сакс я накара да добави бързо: — Не говорим за брак, нито да живеете заедно. Само да бъдете гаджета.
Пам кимна:
— О, да, разбира се.
Успокоена, Сакс продължи:
— Ще му кажеш, че искаш да ходиш само с него. Но очакваш и той да излиза само с теб. Има нещо важно, което ви свързва, разбирате се, имате за какво да говорите, допадате си и не се виждате толкова често.
— Като теб и господин Райм.
— Да, точно така. Но ако той не иска, хубаво.
— Не, не е хубаво — намръщи се Пам.
— Чакай. Има още. Ще му кажеш, че ако излиза с други момичета, и ти ще ходиш с други момчета. Не може само той.
— Така е. Ама какво да правя, ако се съгласи?
Лицето на Пам посърна.
Сакс се засмя и поклати глава:
— Да, кофти е, когато не се хванат на блъфирането ти. Но не мисля, че ще се съгласи.
— Добре. Утре ще се видим след училище. Ще говоря с него.
— Обади ми се да кажеш какво е станало. — Сакс стана, взе шишенцето с лака и го затвори. — Сега легни да поспиш. Късно е.
— Ами ноктите ми? Не съм свършила.
— Не обувай сандали.
— Амелия?
Сакс спря на вратата.
— С господин Райм ще се ожените ли?
Сакс се усмихна и излезе.
Трета част
ПОНЕДЕЛНИК, 23 МАЙ
С невероятна точност компютрите предсказват поведението ни, като пресяват планини от информация за потребителите, събрана от фирмите. Известно под названието прогнозен анализ, това автоматизирано гадаене се превърна в индустрия, която в Съединените щати носи 2,3 милиарда долара годишно, а през 2008 година се очаква да достигне 3 милиарда.
18
Доста са големи…
Амелия Сакс седеше в просторното фоайе на „Стратеджик Системс Дейтакорп" и размишляваше, че определението, което президентът на фирмата за обувки бе дал за ССД, е било, така да се каже, доста меко.