Стърлинг кимна към една кана и половин дузина захлупени чаши.
— Това е вода. Но ако искате кафе или чай, ще поръчам да принесат.
Да „принесат"? Сакс не си спомняше да е чувала друг да използва тази дума.
— Не, благодаря.
Пуласки поклати глава.
— Извинете. Само за момент. — Стърлинг вдигна слушалката на телефона си и набра номер. — Анди? Търсил си ме.
По тона му Сакс предположи, че разговаря с някой близък сътрудник, макар че очевидно говореха за бизнес. Стърлинг не издаваше никаква емоция.
— Аха. Е, ще се наложи да го направиш, струва ми се. Тези числа ни трябват. Знаеш, че не спят. Всеки ден измислят нещо… Добре.
Затвори и забеляза, че Сакс го наблюдава изпитателно.
— Синът ми работи във фирмата — обясни.
Кимна към една снимка на бюрото, на която позираше с хубав, строен младеж, който много приличаше на него. И двамата носеха фланелки с емблемата на ССД, вероятно бяха на някоя фирмена екскурзия. Стояха един до друг, но между тях нямаше физически контакт. И драмата бяха сериозни.
Значи една мистерия за личния му живот бе разбулена.
— Така — каза Стърлинг, като погледна Сакс. — Какъв е проблемът? Споменахте престъпление.
Тя обясни:
— През последните няколко месеца в града бяха извършени няколко убийства. Смятаме, че някой е използвал информацията от вашите компютри, за да си набележи жертвите, убил ги е, а после с помощта на тази и друга информация е уличил невинни хора за своите престъпления.
Човекът, който знае всичко…
— Информация ли? — Загрижеността му изглеждаше искрена. Объркването също. — Не съм убеден, че е възможно да стане, но разкажете ми по-подробно.
— Убиецът е знаел точно какви стоки са купували жертвите и е подхвърлил следи от тях в жилищата на невинни хора, за да ги уличи в убийствата.
От време на време веждите над смарагдовите очи на Стърлинг се сближаваха. Подробностите за кражбите на картината и монетите и за двете изнасилвания, изглежда, силно го разтревожиха.
— Ужасно… — Потресен от новината, той отмести очи. — Изнасилвания?
Сакс кимна мрачно и обясни, че ССД изглежда единствената фирма в района, която е притежавала цялата информация, необходима на убиеца.
Той потърка лицето си и бавно кимна:
— Разбирам безпокойството ви… Но нямаше ли да е по-лесно за убиеца, ако просто проследи хората, които иска да уличи, и да види какво купуват? Или да проникне в компютрите им, да разбие пощенските им кутии, домовете им, да запише регистрационните номера на автомобилите им от улицата?
— Точно в това е проблемът. Би могъл. Но в такъв случай ще се наложи да направи всички тези неща, за да се добере до информацията, която му трябва. Извършил е най-малко четири престъпления, а подозираме, че може да има и още. Това означава актуална информация за четирите жертви и четиримата мъже, които е искал да натопи. Най-ефикасният начин да се сдобие с тази информация е чрез мина за данни.
Стърлинг се усмихна.
Сакс се намръщи и вдигна вежди.
— Нямам нищо против този термин: „мина за данни". Пресата го измисли и сега се използва навсякъде.
Двайсет милиона резултата от търсачката в Интернет…
— Аз обаче предпочитам да наричам ССД „доставчик на знание". Като доставчиците на Интернет.
Сакс изпита странно усещане: Стърлинг сякаш се засегна. Прииска й се да му обещае, че повече няма да използва тази дума.
Той оправи една купчинка листове на изрядното си бюро. Отначало тя си помисли, че са празни, но после видя, че са обърнати надолу.
— Повярвайте ми, ако някой от ССД е замесен в това, аз не по-малко от вас искам да разбера кой е. Това може да ни се отрази много зле. Доставчиците на знание напоследък не се ползват с добро мнение в пресата и Конгреса.
— Първо — каза Сакс, — убиецът вероятно е купил повечето предмети с пари в брой. Почти сме сигурни.
Стърлинг кимна:
— Да, не би искал да оставя следи.
— Именно. Обувките обаче ги е купил с поръчка по пощата или в Интернет. Сигурно имате списък на хората, които са закупили обувки от тази марка и с този номер в Ню Йорк. — Тя му даде лист с описание на обувките „Олтън", „Бас" и „Шуър-трак". — Един и същи човек е купил и трите чифта.
— За какъв период?
— Три месеца.
Стърлинг се обади по телефона. Проведе кратък разговор и след по-малко от шейсет секунди вече гледаше монитора на компютъра си. Завъртя го към Сакс, макар че не й беше много ясно какво вижда — низове от числа и букви с информация за различни продукти.