Стърлинг поклати глава:
— Продадени са около осемстотин чифта „Олтън", хиляда и двеста чифта „Бас" и двеста чифта „Шуър-трак". Но никой не е купил и от трите модела. Дори няма такъв, който да е купил два от тях.
Райм беше предположил, че убиецът, използващ информация от ССД, е заличил следите си, но все пак се надяваха да открият нещо. Загледана в числата, Сакс се запита дали убиецът не е поръчал обувките, използвайки метода на кражба на самоличност, който беше усъвършенствал върху Робърт Йоргенсен.
— Съжалявам.
Тя кимна.
Стърлинг взе сребърна химикалка и придърпа към себе си един бележник. Грижливо записа нещо, което Сакс не успя да разчете, погледна листа и кимна замислено.
— Предполагам, мислите, че престъпникът е външен човек, който е проникнал при нас, наш служител, клиент или хакер. Така ли е?
Рои Пуласки погледна Сакс и отговори:
— Да, така е.
— Добре. Да разнищим този проблем. — Стърлинг погледна часовника си „Сейко". — Искам да поговорим с още няколко души. Ще трябва да изчакате няколко минути. По това време в понеделник провеждаме вдъхновенията си.
— Вдъхновения ли? — не разбра Пуласки.
— Мотивационни срещи на груповите отговорници с персонала. Скоро трябва да свършат. Започват точно в осем. Понякога продължават по-дълго от обикновено. Зависи от отговорника… — Стърлинг се наведе над един микрофон. — Команда, интерком, Мартин.
Сакс едва не се изсмя. Бизнесменът използваше същата гласоразпознавателна система, каквато имаше Райм.
— Да, Андрю? — чу се глас от високоговорителя на бюрото.
— Извикай ми Том, Том от охраната. И Сам. На вдъхновение ли са?
— Не, Андрю. Сам вероятно ще остане до края на седмицата във Вашингтон. Ще се върне най-рано в петък. Марк, заместникът му, е тук.
— Изпрати него тогава.
— Добре, сър.
— Команда, интерком, затвори. — Стърлинг се обърна към Сакс: — Само минутка.
Тя предположи, че когато Андрю Стърлинг повика някого, въпросният служител се явява доста бързо. Той записа още нещо. Сакс се загледа в емблемата на компанията на стената. Докато Стърлинг пишеше, тя отбеляза:
— Интересна ми е тази емблема. Кулата с прозореца. Какво символизира?
— От една страна, търсенето на данни. Но от друга… — Той се усмихна; явно му доставяше удоволствие да обяснява. — Чували ли сте за понятието „счупения прозорец" в социалната психология?
— Не.
— Научих го преди години и то се запечата в съзнанието ми. Основното е, че за да подобриш състоянието на обществото, трябва да се съсредоточиш върху дребните неща. Ако ги контролираш — ако ги подобриш — ще последват и по-големи промени. Да вземем кварталите с голяма престъпност. Можете да хвърляте милиони за полицейски патрули и охранителни камери, но те ще си останат мизерни и опасни. Вместо милиони долари дайте няколко хиляди за поправка на прозорци, пребоядисване, почистване на входовете. Може да изглеждат козметични мерки, но хората ще забележат. Ще започнат да се гордеят с квартала си. Ще започнат да подават сигнали, когато видят нарушители на реда или някого, който не полага грижи за собствеността си. Сигурно знаете, че това беше основната мярка за ограничаване на престъпността в Ню Йорк през деветдесетте години. И постигна ефект.
— Андрю? — прозвуча гласът на Мартин от интеркома. — Том и Марк са тук.
— Да влязат — нареди Стърлинг. Постави пред себе си бележника, на който беше водил записки, и се усмихна тъжно на Сакс. — Да видим дали някой е надничал през нашия прозорец.
19
На вратата се позвъни и след малко Том въведе млад мъж около трийсетте, с рошава кестенява коса, дънки, фланелка на Шантавия Ал Янкъвик и опърпано кафяво яке.
В наши дни човек не може да се занимава с криминалистика, ако не разбира от компютри, но както Купър, така и Райм си даваха сметка колко ограничени са познанията им. Когато осъзнаха компютърната връзка в случай „Пет-двайсет и две", Селито се беше обърнал към отдела за компютърна престъпност на нюйоркската полиция, елитна група от трийсет и двама детективи и помощен персонал.
Родни Шарнек влезе в стаята, погледна най-близкия монитор и каза:
— Привет — сякаш говореше на машината.
Когато погледна Райм, не прояви никакъв интерес към физическото му състояние, само към безжичното контролно устройство, свързано с облегалката на едната му ръка. То изглежда го впечатли.
— В почивка ли си? — попита Селито с явно неодобрение, като погледна дрехите му.
Райм знаеше, че детективът е от старата школа — смяташе, че полицаят трябва да бъде облечен подобаващо.