— Почивка ли? — отговори Шарнек, без да разбере намека. — Не. Защо да съм в почивка?
— Просто си помислих.
— Аха. Добре, каква е интригата?
— Искаме да заложим капан.
Идеята на Линкълн Райм да отидат в централата на ССД и да попитат дали убиецът не е от техните служители не беше толкова наивна, колкото изглеждаше. Когато прочете в сайта на компанията, че програмата „Пъблик шуър" обслужва полицията, той бе предположил, че Нюйоркското полицейско управление също е сред клиентите им. Ако беше вярно, убиецът можеше да има достъп до полицейска информация. Едно кратко обаждане бе достатъчно, за да потвърди, че нюйоркската полиция е клиент на фирмата. Софтуерът „Пъблик шуър" и консултантите на ССД извършваха информационни услуги за полицията — управление на данни и обработка на доклади и архиви. Ако патрулиращ полицай на улицата искаше да провери дали срещу дадено лице има заповед за задържане или детектив, незапознат със системата, искаше да прегледа документацията по някое убийство, „Пъблик шуър" им помагаше да получат информация на компютъра в кабинета или в патрулната кола, дори на портативния компютър или мобилния телефон, и това ставаше за броени минути.
Като изпрати Сакс и Пуласки във фирмата да разпитат кой би могъл да има достъп до информацията за жертвите, той се надяваше, че обект 522 ще научи, че полицията е по следите му, и ще се опита да проникне в полицейските компютри чрез „Пъблик-шуър", за да провери докладите от разследването. Ако го направеше, можеха да засекат кой е имал достъп до файловете.
Райм обясни ситуацията на Шарнек, който кимна с разбиране — сякаш всеки ден залагаше капани. Когато чу името на фирмата, чрез която е действал убиецът обаче, се стъписа:
— ССД? Най-голямата мина за данни в света? Имат информация за всяко Божие чедо.
— Това проблем ли е?
Безгрижното изражение на компютърния специалист се смени с безпокойство и той отговори:
— Надявам се.
Веднага се зае със залагането на клопката, като обясняваше какво прави. Извади от файловете всички подробности за разследването, които не трябваше да достигнат до извършителя, и ги прехвърли ръчно на друг компютър, който не беше свързан в Интернет. После маркира файла „Изнасилване и убийство на Майра Уайнбърг" на сървъра на полицейското управление като особено важно разследване. Добави няколко подфайла, за да изкуши убиеца: „Местонахождение на заподозрените", „Анализ на уликите" и „Свидетели", които съдържаха само общи бележки. Ако някой проникнеше в този файл — по официалния път или незаконно — Шарнек веднага щеше да получи данни за серийния номер на компютъра и местоположението му. Можеха да разберат дали онзи, който проверява информацията, е полицай, свързан с разследването, или външен човек. Ако беше външен, Шарнек незабавно щеше да уведоми Райм и Селито, които да изпратят специалния отряд на мястото. Компютърният специалист включи във файла и много публично достъпни данни за ССД — в закодиран вид, за да принуди убиеца да остане по-дълго включен в системата, докато ги разкодира. Така шансът да го заловят се увеличаваше.
— Колко време ще отнеме?
— Петнайсет-двайсет минути.
— Добре. След като свършиш, искам да проверя дали някой може да е проникнал в системата отвън.
— В системата на ССД ли?
— Да.
— Те имат защитни системи за защитите на защитите си.
— Въпреки това трябва да се провери.
— Добре, но в случай че убиецът е вътрешен човек, сигурно не искате да се координирам с тях.
— Точно така.
Шарнек се умърлуши.
— Значи направо да се опитам да проникна.
— Можеш ли да го направиш законно?
— И да, и не. Само ще тествам „стените". Не е престъпление, ако не проникна в системата им и не ги изнеса в някое скандално телевизионно предаване, в който случай всички ще завършим зад решетките… Или по-лошо — добави заплашително.
— Добре, но първо искам капана. Веднага.
Райм погледна часовника. Сакс и Пуласки вече бяха разгласили новината за престъплението в „Сивата скала".
Шарнек извади голям преносим компютър от раницата си и го постави на близката маса.
— Ще може ли малко… О, благодаря.
Том тъкмо влизаше с кафеварка и чаши.
— Точно за това щях да помоля. С повече захар и без мляко. Смотанякът си остава смотаняк, дори когато е ченге. Така не усвоих този навик, наречен сън. — Сложи си порядъчно количество захар, разбърка и изпи половината чаша на един дъх. Том му доля. — Благодаря. Така, да видим сега какво имаме. — Погледна компютъра, на който работеше Купър. — Ох.