— Защо „ох"?
— Това да не е кабелен модем с едно цяло и пет мегабайта в секунда. Знаете ли, че вече има и цветни монитори? И измислиха едно нещо, дето се казва Интернет.
— Много смешно — измърмори Райм.
— Обадете ми се, когато приключи разследването. Ще сменим някои неща и ще вкараме по-бърз ЛAH."
Шантавия Ал, ЛАН…
Шарнек си сложи очила с матови стъкла, свърза компютъра си със системата на Райм и започна да трака на клавиатурата. Райм забеляза, че някои букви са се изтрили, а контактната пластина беше силно изцапана от потни ръце. По клавиатурата се виждаха трохи.
Той погледна Селито, чието изражение казваше: „Всеки луд с номера си."
Първият от двамата мъже, които влязоха в кабинета на Андрю Стърлинг, беше строен, на средна възраст, с безизразно лице. Приличаше на бивш полицай. Другият, по-млад и предпазлив, бе младши ръководен кадър в голяма фирма. Приличаше на русия брат от онзи телевизионен сериал — „Фрейзър".
За първия Сакс почти беше познала — Том О'Дей бе работил във ФБР, а сега оглавяваше охраната на ССД. Вторият се казваше Марк Уиткъм и беше заместник-началник на Отдела за законов надзор във фирмата.
Стърлинг обясни:
— Том и неговите момчета ни пазят от външни хора с лоши помисли. Отделът на Марк се грижи ние да не направим нещо лошо на някого извън фирмата. В този бизнес стъпваме в минно поле. Сигурен съм, че сте ни проучили и знаете, че дейността ни е регулирана от стотици щатски и федерални закони и разпоредби за личната тайна: законът „Греъм, Лийч, Блайли" за недобросъвестното използване на лична информация, Законът за добросъвестно определяне на кредитния рейтинг, Законът за достъпността и отчетността на здравните застраховки, Законът за защита на личната тайна на шофьорите. Има и много щатски закони. Отдел „Законов надзор" се грижи да знаем какви са правилата и да ги спазваме.
„Чудесно — помисли си Сакс. — Тези двамата бързо ще разпространят новината за разследването и ще подмамят убиеца в капана."
Като въртеше нервно бележника си в ръце, Марк Уиткъм каза:
— Искаме да сме сигурни, че когато Майкъл Мур направи филм за доставчиците на данни, ние няма да сме главният герой.
— Не го споменавай дори на шега — засмя се Стърлинг, макар че на лицето му личеше загриженост. Обърна се към Сакс: — Мога ли да им кажа това, за което ме информирахте?
— Да, моля ви.
Той им разказа сбито и ясно за разследването. Беше запомнил всичко, което му бе казала, до марките на подхвърлените улики.
Уиткъм слушаше намръщено. О'Дей запази непроницаемо изражение. Сакс беше убедена, че поведението на агентите във ФБР не се усвоява, а е заложено генетично.
Стърлинг каза твърдо:
— Така. Това е проблемът. Ако ССД е замесена по някакъв начин, искам да знам и да се намери решение.
Сетихме се за четири възможни източника на риск: хакери, лица, проникнали отвън, служители и клиенти. Какво мислите?
О'Дей заговори:
— Да вземем първо хакерите. Компютърната ни система има най-добрата защита, която може да се намери. По-добра от защитите на „Майкрософт" и „Сън". Използваме доставчик от Бостън, който ни осигурява безопасен достъп до Интернет. Искам да ви кажа, че сме като мишена в компютърна игра — всеки хакер на света иска да проникне в компютрите ни. Но откакто се преместихме в Ню Йорк преди пет години, никой не е успял. Имали сме няколко случая на проникване в административните ни сървъри за по десет-петнайсет минути. Но нито едно проникване в „Инър-съркъл", основната ни база данни, а това е трябвало да направи вашият извършител, за да се добере до информацията, необходима за тези престъпления. Освен това не би могъл да я събере с едно проникване — трябва да влезе поотделно най-малко в три или четири отделни сървъра.
Стърлинг добави:
— Колкото до външен човек, който да проникне в сградата, това също е невъзможно. Използваме същата охранителна система, както Агенцията за национална сигурност. Имаме петнайсет щатни охранители и двайсет на непълен щат. Освен това външен човек не може да се доближи до сървърите на „Инър-съркъл". Регистрираме всеки и не позволяваме на никого да се движи свободно, дори на клиентите.
По-рано Сакс и Пуласки бяха ескортирани до фоайето на последния етаж на небостъргача от един от тези охранители — навъсен младеж, чиято бдителност не се повлия нито на йота от факта, че са полицаи.
О'Дей отбеляза:
— Имахме един инцидент преди три години. Но нищо сериозно. — Погледна Стърлинг. — Онзи репортер.