— Да, някакъв нахален журналист от един местен вестник — обясни Стърлинг. — Пишел статия за кражбите на самоличност и си наумил, че ние сме самият дявол. „Аксиом" и „Чойспойнт" бяха достатъчно разумни, за да не го допуснат в централите си. Но аз вярвам в свободата на словото и затова го приех… Отиде до тоалетната и каза, че се загубил по пътя. Когато дойде, изглеждаше много весел. Но нещо не беше наред. Охраната претърси куфарчето му и намери фотоапарат. Беше направил снимки на бизнеспланове, защитени от Закона за търговската тайна и дори на кодове за достъп.
— Това не само му струва работата — намеси се О'Дей, — ами и го осъдихме за престъпно проникване. Лежа шест месеца. Доколкото ми е известно, още не си е намерил постоянна работа като журналист.
Стърлинг леко наклони глава и погледна Сакс:
— Гледаме на сигурността много, много сериозно.
На вратата се показа някакъв младеж. Отначало тя си помисли, че е Мартин, секретарят, но после видя, че се е объркала заради приликата в телосложението и черния костюм.
— Андрю, извинявай, че те прекъсвам.
— О, Джеръми.
Аха, значи вторият асистент. Той погледна униформата на Пуласки, след това — Сакс. После като Мартин осъзна, че шефът му няма намерение да го представи на гостите, затова престана да им обръща внимание.
— Карпентър — каза Стърлинг. — Трябва да го видя днес.
— Добре, Андрю.
Щом младежът излезе, Сакс попита:
— Ами служители? Имали ли сте проблеми с някого?
— Внимателно проверяваме всичките си хора — обясни директорът. — Не назначавам никого, който е имал проблеми със закона, освен пътни нарушения. А проверките на благонадеждността са наша специалност. Но дори наш служител да иска да проникне в „Инър-съркъл", би било невъзможно да открадне данни оттам. Марк, разкажи й за хранилищата.
— Разбира се, Андрю. — Уиткъм обясни: — Имаме бетонни стени.
— Не съм наясно с компютърната терминология.
Той се засмя:
— Не, не, говоря буквално. Истински бетонни прегради. Стени и плочи. Когато получим данните, ние ги сортираме и ги съхраняваме на физически разделени места. Ще разберете по-добре, ако ви разкажа как работи ССД. Както знаете, информацията е основният ни капитал. Ако някой успее да копира данните от „Инър-съркъл", ще фалираме за броени дни. Затова правило номер едно е: „Пази капитала", Така… откъде идват данните? От хиляди източници: кредитни компании, банки, държавни архиви, магазини, фирми за поръчки по Интернет, съдилища, управления за регистрация на автомобили, болници, застрахователни компании. За нас всяко събитие, което води до създаване на данни, е транзакция. Това може да е обаждане на номер за безплатни услуги, регистриране на кола, искане за покриване на медицински разходи, подаване на съдебна жалба, раждане, сватба, покупка, връщане на стока, оплакване… Във вашия занаят транзакцията може да бъде изнасилване, грабеж, убийство — всяко престъпление. Също откриване на досие, избиране на съдебни заседатели, дело, присъда… Когато получим данни за транзакция, те отиват първо в Приемния център, където се оценяват. От съображения за сигурност имаме политика за маскиране на данните — заменяме името на човека с код.
— Социалноосигурителният номер?
По лицето на Стърлинг премина следа от емоция, първата, която Сакс виждаше.
— О, не — намеси се той. — Те са създадени само за целите на пенсионното осигуряване. Преди цяла вечност. По случайност са се наложили като идентификационни номера. Неточни, лесни за открадване или купуване. Опасни са — все едно да държиш зареден пистолет вкъщи. Нашите кодове се състоят от шестнайсет цифри. Деветдесет и осем процента от пълнолетните американци имат номер в ССД. Сега всяко дете, чието раждане се регистрира — където и да било в Северна Америка — автоматично получава код.
— Защо шестнайсет цифри? — попита Пуласки.
— Дава възможност за разширяване — обясни Стърлинг. — Така сме сигурни, че няма да останем без числа. Можем да дадем около един квинтилион номера. По-скоро на Земята няма да остане място за живеене, отколкото кодовете на ССД да свършат. Това кодиране увеличава сигурността на системата и ускорява обработването на данните. Освен това така се избягва субективният елемент и се предотвратява тенденциозното вземане на решения. Психологически всички ние имаме предварителна нагласа към имена като Адолф, Бритни, Шакила или Диего, дори без да познаваме съответния човек. Числата елиминират тази предубеденост. И увеличават ефикасността. Моля те, продължи, Марк.
— Разбира се, Андрю. След като името бъде заменено с код, Приемният център оценява транзакцията, решава към коя група спада и изпраща данните за нея в един или повече от три отделни района — нашите информационни хранилища. В хранилище А съхраняваме данните за личния живот. В хранилище В — финансовите. Например заплати, влогове, застраховки. В хранилище С са данните от обществените и държавните архиви.