— Божичко. Бил е Томи — каза тя.
И двамата мислехме за моя зъл близнак. Дали би посмял да ме натопи за убийството на Колийн? Наистина ли чак толкова ме мразеше?
— Какво мислиш, че се е случило? — попита Джъстийн.
— Мисля, че е била принудена насила да влезе в къщата, може би с оръжие. Тя имаше достъп и който и да я е убил, е притиснал пръста й в четеца на входната врата.
— Колийн все още е имала достъп?
— Не само тя. Ти също имаш.
— Явно има цяла тълпа от посветени — изкоментира Джъстийн и отблъсна стола си по-далеч от мен.
— Не крия нищо от теб — казах, но не беше съвсем вярно.
— Джак, има нещо, което не ми казваш.
Тя завъртя обратно стола.
Беше права. Но онова, което премълчавах, нямаше нищо общо с убийството на Колийн.
— Колийн и аз излязохме на обяд. Много неща ми бяха на главата. Трябваше да хвана самолета. Тя беше в добро настроение. Стори ми се, че беше добре, но не сме разговаряли за нищо съществено. Някой доста се е постарал, за да ме натопи.
— Добре.
— Ще отседна в „Сън“ за няколко дни. Докато ченгетата не ме пуснат обратно вкъщи. Искаш ли да вечеряме заедно там?
— Не днес. Имам планове.
Това беше лъжа.
— Какво ще правиш с Томи?
— Ти какво би сторила?
— Ще се върна назад във времето и ще увия пъпната връв около врата му. Ще направя примка и ще я затегна здраво.
— Де да бях се сетил.
И двамата се смяхме гръмко и продължително.
Чувството да се смееш беше страхотно.
22
Круз и Дел Рио бяха в офиса на Дел Рио и работеха по тяхната задача — сравняваха телефонните обаждания, които Морис Бингам беше провел от мобилния си телефон, със списъка на номерата на компаньонки от телефонния указател на Бевърли Хилс.
— Имах едно гадже, което беше компаньонка — сподели Дел Рио.
— О, искам да чуя това — каза Круз и премести стола си от другата страна на бюрото, за да вижда екрана на компютъра.
— Направих си профил в групата „Татенце за специален подарък“ — продължи Дел Рио. — „Момичетата за специален подарък“ искаха да се хванат с един човек, докато не изкарат от него достатъчно за този така наречен подарък. Казваше се Челси. Много хубава, много умна. Била на път да си създаде име в света на модата, когато неин приятел й казал, че може да изкара много пари като компаньонка. Достатъчно, за да започне успешен бизнес.
— Кога е било това? Преди или след като излезе от пандиза? — попита Круз.
Круз беше привлекателен мъж на двадесет и седем. Тъмната му коса беше прибрана на тила на къса опашка. Гладко избръснат, облечен в черно. Бивш боксьор средна категория. Бивш полицай и следовател от Окръжната прокуратура. В момента бързо издигащ се старши детектив в Private.
— След това. Нямаш си идея колко бях загорял за жена по това време. Само от една целувка ми се подкосяваха краката — каза Дел Рио.
— Имаме съвпадение — прекъсна го Круз и посочи един от номерата на екрана. — Бингам е звънял на агенция за компаньонки на име „Момичетата от Фи Бета“.
Дел Рио набра името на агенцията в браузъра си и на екрана се появи някакъв уебсайт.
Круз прочете на глас рекламата най-отгоре:
— Красиви момичета от всякакъв етнос. Не просто красиви, но и много интелигентни. Дрън-дрън. Всяка от тях обича своята работа, естествено, ха! Отсети за вас от нашите експерти по подбора — ама, разбира се. По-скоро подбрани според вашата кредитна карта.
— Челси искаше да си сложи силикон, така че, ъъ, сещаш се, отне три срещи да си изкара пари за тях, а после поиска друг „специален подарък“. Кола. Нямах излишни петдесет хиляди долара, така че Челси ме заряза за „татенце“, което въртеше търговия с луксозни автомобили. Сега обикаля града с бентли.
— Не е зле за няколко часа работа — изсмя се Круз.
— Човек би си помислил, че видът ми и уменията ми в леглото ще означават нещо за нея — каза Дел Рио. — Определено си струваше да ме задържи.
— Да не би още да си хлътнал по нея?
— Ами да. Тя беше любовта на живота ми. Майтапя се, бе, задник. Челси беше курва. — Той се разсмя и се съсредоточи в екрана. — Окей, „Фи Бета“ имат около стотина компаньонки. Виж ги тези момичета. Джеси. Шестстотин на час. Минимум два часа. Три бона за цяла нощ. Даяна, Зайче на Плейбой, известна знаменитост…