Мъж на около четиридесет се приближи към Скоти и Джъстийн. Имаше чуплива кестенява и вече сивееща коса. Беше облечен в намачкана синя ленена риза с монограм на джоба и навити ръкави.
— Аз съм Марвин Кулос — каза той. — „МК Продакшънс“.
Кулос беше човекът, който стоеше зад „Нюанси на зеленото“.
Джъстийн ги представи и всички седнаха на ниски столове около малка масичка, което ги накара да заприличат на деца — мениджърът, продуцентът, Джъстийн и Скоти.
Появи се момиче, което попита дали някой би желал нещо. Шустър каза:
— Аз съм пас.
— Коктейл Фиджи, без лед — поръча Кулос.
— За мен кафе, ако обичате — каза Джъстийн. — С мляко и захар.
Скоти извади бележник и химикалка от джоба си и попита:
— Имате ли нещо против да си водя бележки?
Всички поклатиха глави.
Скоти разбра, че Шустър, мениджърът, се занимава с кариерата на актьора и прибира десет процента от всичко. Продуцентът Кулос, размъкнатият по-възрастен тип, беше силно заинтересован материално от това, дали филмът ще бъде заснет или не. Нищо чудно, че изглеждаше разтревожен. Звездата му имаше неприятности.
Джъстийн обясняваше как работи Private, какви са методите им, ценоразписът и т.н., и как предлагаше да процедират в този случай. И двамата се обединиха около мнението „каквото е необходимо, само да се удържи това нещо“. После всички се изправиха. Шустър отиде до задната врата, задържа я отворена и каза:
— Доктор Смит, мисля, че трябва да поговорите с останалите момчета.
41
Скоти излезе последен. Видя баскетболен кош, закачен високо на стената, под ъгъл с друга постройка. По асфалтовото игрище все още личеше маркировката, обозначаваща местата за паркиране.
Пред очите на Скоти прелетя баскетболна топка и влезе в коша. Някой извика: „О, да!“.
Беше някакъв мъж, висок един и осемдесет, с къса кестенява коса, гол до кръста и с татуировка на бодлива тел около десния си бицепс. Беше се ухилил победоносно. Изглеждаше на около двадесет и две.
Шустър обясни, че този, който дриблира, се казва Рори Ковакс и е приятел на Дани от училището в Небраска. Израсли заедно и Рори дошъл в Ел Ей да прави компания на Дани.
После посочи Алън Барстоу, агентът на Дани от Си Ти Ем, голяма агенция за набиране на таланти с най-добрите и отбрани клиенти. Барстоу беше към тридесетте, среден на ръст и слаб.
Най-накрая Шустър им показа Ранди Бун, асистент на Дани, и Кевин Роуз, треньор по бойна техника — всички те бяха част от антуража на Уитман.
— Таймаут, хора. Имаме гости — извика Шустър.
Топката изсвистя в мрежата и отскочи от асфалта на тревата, където разностранните играчи се насъбраха. Шустър им съобщи, че Джъстийн и Скоти са от Private и че са били наети да овладеят щетите.
Някои се изправиха, а други седнаха на земята, когато той даде думата на Джъстийн. Скоти остана отстрани и само наблюдаваше. Джъстийн ги поздрави и се представи като главен детектив в Private.
— Жълтата преса следи за всяко едно нещо, което би могла да използва. Кейти Блекуел, момичето, за което става дума… ами, родителите й вероятно също са наели частни детективи. Те може би ще следят Дани и всеки един от вас, който по някакъв начин е свързан с него просто за да открият нещо съмнително, което да могат да раздуят, да го подхвърлят на таблоидите и да го използват да накърнят репутацията на Дани. За него, а и за всички вас, всъщност, е изключително важно да го давате по-кротко с партитата, докато не мине процесът му. Това означава — никакви наркотици, никакво пиене и най-вече — никакви момичета.
— Сигурно не трябва и да ядем с отворена уста и никога да не влизаме в тази къща без обувки — обади се Ковакс.
Роуз, треньорът, се намеси:
— Не се обиждайте, доктор Смит, но не ни трябва някаква си детективска агенция да ни върви по петите. Хайде де, сигурно се шегуваш — обърна се той към Лари Шустър.