Преброи струпаните кашони, пресметна наум и установи, че са четиристотин, като всички, с изключение на един, бяха все още неразпечатани. На всеки кашон беше отбелязан броят на флаконите… толкова много хапчета във всеки флакон и толкова много милиграма във всяко хапче! Той взе един флакон, разклати го и го върна обратно.
Това си беше цял тон „Окси“. Ако в този микробус нямаше тридесет милиона, вината не беше негова.
— Хюстън, имаме работещ двигател — извика Скоти.
Дел Рио затвори товарните врати, мина отпред и седна на седалката до шофьора. Скоти се натика между двамата.
Круз включи на скорост и запали фаровете. В този момент се чу силен, рязък рев на мотор, идващ отнякъде извън сградата. Лампите в склада примигнаха и после се включиха напълно. В „Червената котка“ стана светло като ден.
Просто страхотно, наистина.
103
Круз рязко дръпна кабелите и угаси двигателя. Загаснаха и фаровете. Стоеше там, стиснал волана, взираше се през зацапаното предно стъкло на микробуса и си мислеше: „Естествено, имат си генератор“. „Червената котка“ имаше генератор, в случай че токът прекъсне, докато изработват саксиите.
Крус се обърна към Дел Рио в момента, в който той го стисна за ръката и му нареди да залегне.
Той го послуша, чудейки се какво ще последва. На пода в помещението за изпичане на съдовете имаше парчета от тавана, а вероятно през дупката се стичаше и вода от завалелия дъжд. Ако ги разкриеха… Те бяха запушени отвсякъде, дори не биха могли да се опитат да избягат.
Каквото и да означаваше да те хванат с опръскани с кръв ръце, това тук се вписваше в дефиницията. Буквално. Дланите му бяха изцапани с кръвта на някакъв мъртъв гангстер. Знаеше какво ще каже, когато ги извличаха от микробуса и ги притиснеха с лице към бетонния под.
Хванахте ни. Предаваме се.
— Чувате ли това? — попита тихичко Скоти.
През рева на генератора Круз дочу мъжки гласове, които ставаха все по-силни, тъй като те се приближаваха към тях, минаха през вратата на офиса и влязоха в същинския склад. Круз се надяваше да не проверяват пещите и да не погледнат към микробуса. Но гласовете идваха към тях.
— Ти виждаш ли го? Защото аз въобще — каза един от мъжете. — Къде е шибаният микробус?
— Тук е. Спри да се тревожиш, Виктор. Скрит е там, отзад. Зад проклетите стелажи.
Значи все пак бяха тук заради автомобила. Който и да отдаваше мястото под наем и да укриваше микробуса, искаше да се увери, че милионите му са в безопасност. Това не бяха полицаи. Бяха мутри.
Круз измъкна пистолета си от колана. Дел Рио правеше същото.
Пак говореше първият мъж:
— Добре, добре. Просто бъди доволен, Сами. Искам да разкарам това нещо оттук на сутринта.
— Щом казваш.
— Да, казвам. Сами, ти и Марк…
Гласовете на мъжете заглъхнаха, щом те се обърнаха и тръгнаха обратно към офиса. Круз се замисли за онзи, който каза Сами. Изведнъж му прищрака. Онзи Сами с козята брадичка и пиърсингите — човекът, когото познаваше от години и който беше наркоман с единия крак в гроба — беше предприел действия. Това беше същият Сами, който му беше взел двадесет долара в замяна на това, да прати един есемес, и му беше казал, че едва ли не всички на улицата знаят, че микробусът с лекарствата е в склада.
Всички ли знаят? Явно знаеха само определен кръг хора. Той е знаел, мамка му! Умът на Сами беше станал на бъркани яйца. Би казал или направил всичко за една доза. А онзи, когото Сами нарече Виктор? На Круз му се струваше, че познава и него. Надникна над таблото и зърна тиловете на мъжете, докато се отдалечаваха към офиса. Вратата се затвори, след което и светлините в склада угаснаха. Сърцето му все още биеше учестено, а дланите и подмишниците му бяха мокри.
— Един от тези беше Сами. — Круз се обърна към Дел Рио. — Спомняш ли си го, Рик? — Каубоят с тюркоазените ботуши? С метала в носа?
— Същият. Продаде се за двадесет долара. А другият, дето си търсеше микробуса? Мисля, че това е Виктор Спано. Той не е ли в чикагската мафия?
— М-да, Спано — отговори Дел Рио. — Може би беше той. Сега трябва да изчакаме и да кротуваме.
Времето се влачеше. Круз отброяваше минутите в тъмното, вдишвайки миризмата на собствената си пот. Спомни си онзи път, когато беше влязъл в бой с нож, а другият имаше пистолет. Беше в леглото с жена, а съпругът й беше влязъл в стаята.