Вдигнахме тост за залязващото слънце, докато то изнасяше танц с ветрила, заедно с група пухкави сиви облаци. Всичко беше някак специално — гледката, салцата, виното и Джинкс, която се оказа доста приятна компания. Тя събу сандалите си, обви коленете си с ръце и ме помоли да й разкажа повече за себе си, нещо, което не беше част от професионалната ми биография.
Можех да й опиша доста добре живота си, ако използвах картата от белези по тялото си, но не го направих. Не и този път. Мислех си да й разкажа някоя футболна история, нещо забавно, но в този момент се чу музикална мелодия откъм дневната. Телефонът на Джинкс звънеше.
— Няма да го вдигна — заяви тя.
— Добре.
Когато звънна пак, вече наистина уби настроението ни. Затворих плъзгащата се врата, но мелодията пак се чуваше, щом телефонът звънна за трети път.
— Може да е… Нека просто вдигна. Веднага се връщам.
Загледах се в разбиващите се вълни, когато Джинкс отвори вратата. Харесвах я и се наслаждавах на вечерта, каквото и да представляваше тя — среща или просто опознаване. Мислех си да й кажа, че бих могъл да накарам мобилния й телефон да изчезне, че мога да й демонстрирам известния си пас и да го запратя в океана.
Реших, че би се засмяла.
Но после я чух да казва от съседната стая:
— Моля те, просто ми го кажи… О, не. Не. Идвам веднага. Не пипай нищо.
Като се върна на верандата, Джинкс изглеждаше паникьосана.
— Още някой е бил убит в моя хотел, Джак. Още един мъж е умрял.
108
Стоях с Джинкс на втория етаж в предната част на хотела пред стая „Фелини“. Тя нямаше най-доброто разположение, нито беше от най-скъпите, но разполагаше с достъп откъм стълбището на фоайето.
Стреснатият млад мъж, който стоеше с нас в коридора, беше управителят на хотела, господин Ноулс. Лицето му беше зачервено, долната му устна трепереше, а очите му бяха подпухнали.
Надникнах зад него в стаята и видях сцената на извършеното убийство, която беше достатъчно ужасяваща, че да потресе едно хлапе с диплома по хотелиерски мениджмънт. Тя потресе и мен, а аз бях преживял война.
Някакъв мъж лежеше мъртъв, тялото му беше простряно отчасти на леглото, отчасти на пода. Ръчно измайсторена гарота с дървени дръжки се беше впила в гърлото му толкова здраво, че артерията се беше спукала. Кръвта на жертвата се беше разплискала по неоправеното легло още преди да умре.
— Това е господин Албърт Сингх — каза Ноулс. — Регистрира се в един през нощта. През целия ден на вратата му светеше лампичката „Не ме безпокойте“. Не е поръчвал нищо допълнително.
Господин Сингх изглеждаше на двадесет и няколко. Беше облечен с тесни боксерки и бяла тениска. Имаше халка на пръста на протегнатата му ръка.
— Госпожо Пул, обещах да ви изчакам — казваше Ноулс, — но ето ви вече тук. Дойде ми в повече, госпожо. Това са ключовете ми за достъп. Ще изпратя униформата си, но сега трябва да се прибера вкъщи…
Докоснах го по ръката и го прекъснах.
— Господин Ноулс, аз съм Джак Морган от Детективска агенция Private. Работя за госпожа Пул. Моля ви да ми отделите минутка. Разкажете ми какво се случи.
Отговори ми с пронизителен крясък:
— Че аз откъде да знам? Камериерката почукала на вратата. Не получила отговор. Влязла и заварила това.
Старите хотели, дори онези, които са били реновирани възможно най-модерно, не са проектирани с представата за съвременните охранителни мерки. Ако убиецът е действал, както би се очаквало, трябва да е избегнал камерите. Сигурно беше невъзможно да се обезопаси този хотел и да остане отворен. Ако господин Сингх беше убит по същия начин, както останалите петима мъже, предполагах, че е наел проститутка. Малко след като тя си е тръгнала, той е пуснал убиеца в стаята си. Може би е бил шофьор на лимузина, който се е представил за техник от хотела, който проверява някакъв теч, или пък за човек от охраната. Повечето гости биха го пуснали вътре.
Полицията работеше по случая и ние не им се пречкахме. Но също така не им бяхме помогнали. Ние имахме недоказана теория.
И, общо взето, нямахме друго.
Подобно на Ноулс, и на мен ми се искаше да се откажа. Съжалявах, че съм поел случая. Съжалявах, че съм подвел Джинкс.
— Джинкс, трябва да се обадим в полицията — казах.
Тя беше захапала юмрука си. Не бях сигурен, че изобщо ме беше чула. Извадих телефона си и съобщих за престъплението.