Ако Кармелита Гомес беше убийцата от случаите в хотелите, беше ясно, че е имала лесен достъп.
Двадесет минути след като оставихме Кийс, открихме името на Гомес на пощенска кутия на улица „Стаг“, пред една от направените по калъп, кремави на цвят, къщи от комплекс от средна класа постройки.
Къщата на Гомес беше навътре от улицата, оградена от неголям двор. Към нея се извиваше малка алея от „Стаг“, която продължаваше покрай оградата към площадка от дясната страна и свършваше с гараж в задния двор.
Круз и Дел Рио отбиха в алеята, а аз паркирах на улицата.
Излязох от колата и ги настигнах на входа, а Дел Рио мина отзад. Извадихме оръжията си и двамата с Круз застанахме от двете страни на вратата.
Той позвъни на звънеца и след малко лампата на верандата светна.
— Кармелита Гомес, аз съм Емилио Круз. От миналата вечер.
Не получи отговор, така че пак пробва:
— Погледни през шпионката, Кармелита. Знаеш, че не съм ченге. No seas tonto. Не бъди глупава. Не ме карай да изритам вратата.
Зад къщата се чу мотор на кола. Видях светлините на фарове. После всичко се случи много бързо.
111
В един момент Рик вървеше към задната врата. В следващия се залепи към една ограда от колове, за да не бъде смазан от стар шевролет „Импала“, който се понесе през моравата и профуча покрай колата на Круз, паркирана на алеята.
Круз се хвърли от стъпалата на входа и заедно с Дел Рио се втурна към служебната кола. Гомес сякаш ускори за секунди до сто километра в час, но аз успях да видя лицето й, когато импалата ме подмина на две колела.
Тя не изглеждаше уплашена. Изглеждаше устремена.
— Да извикам ли полиция? — викна ми Дел Рио.
— Да — изкрещях.
Качих се в колата си, направих обратен завой и последвах Круз и Дел Рио на изток по улица „Стаг“ — тесен път, не мотописта.
Гомес беше напред и набираше преднина, шофирайки през жилищните комплекси така, все едно беше хем пияна, хем луда. Помете една пощенска кутия, остърга няколко паркирани на улицата коли и изфуча покрай знак „стоп“.
После отново зави на две гуми, този път наляво по булевард „Лоръл Кениън“, и задра страната на един джип, който се движеше на север в нейната лента на пътя.
Излязох на булеварда навреме, за да видя как червената кола се изстреля напред по вътрешното платно. Засвириха клаксони. Импалата се движеше на зигзаг — наляво, надясно и обратно в средната лента. Колите отбиваха встрани. По пътя се носеха капаци на джанти. Круз и Дел Рио минаха отдясно на импалата, но не успяха да я настигнат.
Гомес не просто се изнасяше, а препускаше така, сякаш към нея по улицата мълниеносно се носеше опустошителен огън.
Клаксоните тръбяха, докато прелитахме през пресечката между „Лоръл Кениън“ и улица „Стратърн“ — място, наблъскано с малки търговски центрове — магазин за алкохол, цветарница, бензиностанция и заведения за бързо хранене.
След това пътят премина в права улица, която минаваше между дву- или триетажни бизнес сгради от двете страни.
Обаждането на Дел Рио до полицията и незаконното бягство на Гомес бяха привлекли патрулките и когато Кармелита взе завоя, след нас се носеха шест полицейски коли. В далечината се чуваха още сирени.
Гомес не намали, нито спря или се поколеба.
Всъщност, колкото повече коли се включваха в преследването, толкова по-бързо и лудо караше тя.
112
Круз беше зад волана на служебната кола, Рик на седалката до него, а синьото ламборгини на Джак се виждаше в огледалото за задно виждане. Пред тях Кармелита Гомес ги караше да надуват скоростомера до краен предел. Круз натискаше с всичка сила газта и се придържаше близко до нея, съзнавайки, че ако тя удари спирачка или се забие в друга кола, той нямаше да успее да спре навреме.
Без съмнение тази жена беше виновна за нещо.
Круз се опитваше да мисли за онова, което Тайсън Кийс беше казал за нея, и вече си представяше тази сладка, но високомерна жена по съвсем различен начин.
Спомни си я как стоеше до гардероба в клуб „Хавана“, облечена в онази прилепнала розова рокля, и не го поглеждаше, както обикновено го гледаха жените. Не го огледа изобщо.
Спомни си я по-късно, седнала до него в колата, най-накрая да издава човека, за когото твърдеше, че е неин шофьор, Били Муфан, и да казва, че той знае кой е убиецът.