— Да.
— Сега ще сипя — каза Бьорн. До стената имаше две кани с кафе. Бьорн наля за себе си и за Харпа, и двамата се настаниха на една маса.
— Решила си да ходиш в полицията, така ли? — попита Бьорн.
Харпа кимна.
— Сигурна ли си? Помисли ли за последиците?
— Трябва да го направя — каза тихо Харпа. — Ако умре още някой, няма да го понеса.
— Разбирам те — Бьорн се поотпусна. Няма смисъл да я разубеждава. Отпи от кафето си.
Харпа дори не докосна своето. Усмихна му се.
— Много се радвам. Най-гадно ми е, че може да си имаш неприятности заради мен.
— Както и Синдри, Исак и онова момче, Фрики.
— За тях не ми пука. Може би само за хлапето. Определено не ми пука за мен самата. Но за теб — да.
Бьорн се усмихна. Думите й го трогнаха. Започваше да мисли, че наистина може да я убеди. По-късно.
— Ще ми помогнеш ли да измисля какво да направя? Така де, има ли начин да предупредя полицията, без ти да отидеш в затвора? Мислех си да подам анонимен сигнал, но не знам как да го направя, без да им кажа подробности, за които да те обвинят.
— Точно затова съм тук — каза Бьорн, — за да измислим план. Но първо искам да се видиш с един човек.
Бьорн глътна набързо кафето си. Харпа още не бе докоснала своето. Какво й става!? Винаги си изпива кафето. Особено, когато е под стрес.
— С кого?
— Ще видиш.
Харпа отпи от кафето си. Бьорн хвана ръката й.
— Ще се оправим, Харпа! Сигурен съм!
Харпа го погледна и се усмихна.
— Ох, дано!
— Хайде, пийни си кафето и да тръгваме.
Харпа набързо си изпразни чашата.
— Добре. Само чакай да питам Диса дали ще ме пусне по-рано.
Бьорн я изчака да се разбере с шефката.
— Хайде, тръгваме! — усмихна се Харпа.
Излязоха навън. Харпа видя пикапа на Бьорн.
— Не си ли с мотора?
— На сервиз е — излъга Бьорн.
Качиха се и той подкара на изток към околовръстното шосе. Нямаше представа къде точно отиват. Просто не биваше да спира. Рохипнолът е приспивателно, често употребявано при изнасилване, защото е без вкус и може да причини амнезия, особено ако се смеси с алкохол. Човекът, който му го даде каза, че започвал да действа след двайсет минути до половин час, но това бе приблизително. А и Харпа не бе пила алкохол. Бьорн нямаше доверие в онзи човек. Надяваше се само да е уцелил дозата.
Бьорн вкара един диск в уредбата на колата и усили музиката — „Нирвана“. Искаше да сведе бъбренето с Харпа до минимум.
След петнайсет минути тя се прозя.
— Боже, как ми се спи! Колко път ни остава?
Колкото трябва, помисли си Бьорн.
— Към половин час.
— Защо не ми казваш къде отиваме?
— Ще видиш.
Десет минути по-късно Харпа се облегна на вратата. След още пет вече спеше.
Магнъс седеше на най-задния ред и слушаше лектора — старши полицейски офицер, който говореше за измами и наказателния кодекс. Всички в Националната полицейска школа, преподаватели и студенти, носеха униформи, освен цивилните, разбира се. Директорът на школата бе преценил, че Магнъс трябва да идва с униформата си от Бостънската полиция, а не облечен като кадет, и затова Магнъс я бе донесъл от Щатите, когато се върна там през май, за да си събере багажа и да се премести за постоянно в Исландия. Пътуването не му отне много време.
Знаеше, че трябва да слуша внимателно, не искаше да се издъни на изпита и да трябва да се явява пак. Само че вече не беше ясно дали няма да го качат на самолета за Бостън, преди дори да положи проклетия изпит.
Една част от него искаше да забрави за Харпа, Бьорн и Синдри. Ако Снори не иска да го чуе, това си е негов проблем.
Но Магнъс не бе свикнал да мисли по този начин. Ако се окаже прав — а той бе сигурен в това — хората, които бяха стреляли по Джулиън Листър и които убиха Оскар, а вероятно и Габриел Орн, щяха да останат ненаказани. Нещо повече, имаше вероятност някой друг нещастник със семейство и може би с деца да намери смъртта си в най-близко време.
Телефонът завибрира в джоба му. Магнъс скришом го извади и погледна екрана. Почувства се като ученик. Вигдис.
В школата бе абсолютно забранено да се водят телефонни разговори в час, както и да се излиза навън по тази причина. Магнъс безшумно се насочи към вратата.
Офицерът прекъсна лекцията.
— Магнус?
— Сега се връщам — каза Магнъс с усмивка. Изниза се в коридора, преди лекторът да му направи забележка.
— Да, Вигдис, какво става?
— Идентифицирахме момчето, напръскано с газ на митинга. Фрики Ейриксон. Работил е като помощник-готвач в Хотел 101. Съкратили го през декември. Знаем и адреса му. Да го приберем ли?