— Той не е единственият виновник, все пак — отбеляза Харпа.
— Именно! — Бьорн удари с ръка по масата. — Нали знаеш какво казват? Трийсет души съсипаха цялата държава.
— Хора като Оскар?
— Да.
— И Джулиън Листър?
— Да.
Харпа свъси вежди.
— Ти си луд. Всичките сте луди.
— Мислиш ли? Исландците протестират, да, но никога нищо не правят. Когато американците обявят война на тероризма, те сриват една-две държави и избиват десетки хиляди души. Ние също трябва да обявим война на тези изверги. Пък и става дума само за четирима.
— Четирима? — Харпа ги преброи на пръсти. — Габриел Орн, Оскар, Джулиън Листър… кой е четвъртият?
Бьорн поклати глава.
От окото на Харпа се плъзна сълза.
— Не те разбирам, Бьорн! Синдри — добре. Той винаги е вярвал в насилието и е изкукал дотам, че да приложи доктрината си на практика. Но ти… Ти си един от най-практичните хора, които познавам.
— И аз така мислех — каза Бьорн, — но през последната година научих много неща.
— Например?
— Например, че хора като Синдри и баща ми са прави. Винаги за казвали, че капитализмът ощетява почтените хора, които работят и спестяват. Той е оръдие на богатите срещу всички останали. Сега вече това ми се струва очевидно. Но така и не се вслушах в думите на татко. Смятах го за заблуден динозавър от епохата на Студената война. Вярвах в Партията на независимостта, вярвах, че капитализмът ще даде шанс на хора като мен да работят усилено и да преуспеят. Но как съм се лъгал само! Сега поне си давам сметка за това. Сега поне смятам да направя нещо по въпроса.
— Да започнеш да убиваш ли?
— Харпа… — Бьорн се пресегна над масата за ръката й, но тя я отдръпна. — Харпа, ти пострада не по-малко от мен. Загуби работата си. Баща ти остана без спестявания. Габриел Орн се отнесе зле с теб. Както и Оскар. Ние сме добрите, не разбираш ли?
— Ти си убиец, Бьорн! Добре, не си дръпнал спусъка, но това не променя нещата. — Очите й се разшириха. — Чакай малко! Да не си избрал Оскар заради мен? Ти знаеше ли, че той е баща на Маркус?
— Разбрах от полицията миналата неделя. Но да, докато обсъждахме кой банкер да изберем, шефът на „Одинсбанки“ ми се стори подходящ.
— И го убихте заради мен?
— Заради теб, заради мен, заради всички обикновени хора в Исландия.
Харпа присви устни. В насълзените й очи се четеше гняв.
— И какво сега? Ще ме държиш пленница ли?
— Искам да останеш тук през следващите двайсет и четири часа.
— Докато застрелят следващия от списъка?
Бьорн сви рамене.
— А после какво?
Бьорн въздъхна.
— Мисля, че ще ни хванат, неизбежно е. Другите вярват, че ще има революция, но аз не съм сигурен. Просто исландците не правят така. Предполагам, че ще ида в затвора.
За момент Харпа почти го съжали. Но само за момент.
— Това и заслужаваш! — каза студено тя.
— Сигурно. Може би ще трябва да си платя за това, което направих. Аз знаех какво ме чака от самото начало. Сега просто трябва да приема последствията. — Гласът му бе напълно спокоен.
— Трябва, да.
— Още един ден и вече няма да има значение. Другите мислят, че все още имат шанс. Искам да си мълчиш още два дни, докато полицията ни залови. После им казвай каквото искаш. Аз ще направя всичко възможно да не те свържат с всичко това.
— Ти не си добре, ако си мислиш, че ще се съглася.
— Моля те, Харпа! Заради мен!
Харпа го изгледа с отвращение.
— Гади ми се от теб! Дай ми телефона, ще се обадя в полицията.
— Не! — каза Бьорн.
— В такъв случай си тръгвам още сега! — сопна се Харпа и се изправи.
— Трябва да останеш в хижата! — каза Бьорн.
— Хайде бе! Ти ли ще ме спреш?
Харпа направи две крачки към вратата. Бьорн скочи на крака, хвана я, завъртя я и я прикова към пода. Харпа започна да крещи и да рита. Бьорн се протегна и взе въжето, което бе оставил на стола.
Омота го около тялото й, пристегна ръцете й, и завърза края в здрав възел. Харпа се развика още по-силно и започна да се бори с въжето. Бьорн я остави на пода, застана до печката и се загледа в нея.
— Мразя те, Бьорн! — изкрещя тя. — Мразя те!
Виковете й се приглушиха от стените на хижата и мъглата отвън, и когато стигнаха до скалистите склонове на долината, нямаше никакво ехо.
ГЛАВА 33