Магнъс се събуди с мисъл за Ингилейф. По-скоро не знаеше какво да мисли за нея.
Обвинението й, че я ревнува, беше ирония на съдбата. В предишната връзка на Магнъс с Колби, адвокатката от Бостън, винаги той бе контролираният. Колби искаше връзка по рецепта — да се оженят и да прати Магнъс да следва право. Той с облекчение се бе отървал от нея и всъщност точно това го привличаше у Ингилейф — тя бе независима, правеше каквото иска и не очакваше от него да се държи по-различно.
Да, Ингилейф ходеше по купони с красивите си приятели, но какво го засягаше това?
И все пак, Магнъс не харесваше мисълта, че тя може би спи с други мъже. Дори не бе сигурен дали тя му се ядоса толкова, защото от време на време наистина го прави, или защото той не я познава достатъчно, за да й има доверие.
Едно нещо беше сигурно: той наистина не я познаваше.
Тя искаше да замине за Германия. Магнъс вероятно щеше да бъде отпратен обратно към Щатите. Връзката им беше хубава, но си бе изживяла живота. Трябваше да се примири с това и да кара нататък.
Но вместо да го мобилизира, тази мисъл го потисна.
Ингилейф бе част от живота, който Магнъс се опитваше да си изгради в Исландия. Непредвидима, красива и неукротима част.
От друга страна, той имаше пълно основание да й се ядоса. Един адвокат в Щатите щеше да направи прокурора на пух и прах, ако разбере какво е направила. Съдебната система в Исландия бе по-различна — съдията преценяваше дали уликите са събрани по законен път. Но ако цялото дело пропадне заради заниманията на Ингилейф, Магнъс ще трябва да си купи еднопосочен билет до Бостън.
Все пак, тя бе научила нещо полезно. Щеше да има още една жертва: Инголфур Арнарсон.
Имаше някакъв шанс това да е истинското име на жертвата, но беше много малък. Най-вероятно това е кодово название.
Инголфур Арнарсон бе известен като първия заселник в Исландия. Пристигнал тук с кораба си от Норвегия през 874 година и когато приближил острова, той хвърлил във водата дървените подпори на старата си къща и се заклел да се засели там, където океанът ги изхвърли на брега. Три години робите му търсили подпорите и най-накрая ги открили в един мъглив залив, Рейкявик: от рейкур — мъгла, пушек, и вик — залив. В центъра на града имаше паметник на славния викинг.
Въпросът бе кой се крие зад това име през двайсет и първи век.
Имаше няколко очевидни кандидати. Младите мъже, които изградиха бизнес империите си зад граница миналото десетилетие, в Исландия се наричаха финансови викинги, защото приличаха на великите си съименници, опънали платна от Норвегия преди хиляда години, за да използват младостта, енергичността и агресивността си с цел да натрупат богатство. Мъже като Инголфур Арнарсон.
И като Оскар Гунарсон. Както той сам бе признал, поръчвайки статуята на викинг, възседнал „Харли Дейвидсън“ за лобито на банката си.
Проблемът беше, че имаше и други кандидати за кодовото название Инголфур. Но кого е имал предвид Синдри?
Трябва да ги предупредят, което означава Магнъс да признае как се е сдобил с тази информация. Можеше да си представи как Балдур ще се подиграе, напълно основателно, със способите му на работа. Магнъс се замисли дали да не каже, че е разбрал всичко от анонимен източник. Но това нямаше да мине.
Направи си кафе и се обади на Вигдис в участъка. Точно беше дошла на работа. Разказа й какво е направила Ингилейф предишната вечер.
— Впечатлена съм — заяви Вигдис. — Доста оригинален подход.
— Пълна глупост, ако питаш мен — каза Магнъс.
— Ако питаш Балдур, също. Но поне знаем със сигурност, че Синдри е замесен.
— Имаш ли някаква представа кой може да е този Инголфур Арнарсон? — попита Магнъс. Каза й за подозренията си, че може би е някой от финансовите викинги.
— Сигурно си прав — каза Вигдис. — Обаче не знам дали някой от тях прилича на Инголфур повече от другите. Не ги познавам достатъчно, за мен всички те са просто шайка алчни акули, но специалният прокурор може да ни подскаже нещо.
— Да. Той говореше за тях. Можем да питаме и сестрата на Оскар, Емилия — каза Магнъс. — Тя сигурно ги познава лично. Говори с нея.
— Добре. Трябва да проверим и в телефонния указател. Със сигурност има хора, които наистина се казват Инголфур Арнарсон.
— Става. Питай и Фрики, когато пак говориш с него днес. Да се надяваме, че ще е по-сговорлив след една нощ в ареста.
— Трябва да кажем и на Балдур — каза Вигдис. — Тези хора са застрашени. Или поне един от тях. И ние не знаем кой точно.
— Това го остави на мен — успокои я Магнъс.
— Още нещо. Вчера се видях с брата на Бьорн. Една седмица е бил в Тенерифе с приятелката си. Върнали са се в понеделник. Авиокомпанията потвърди. Излетели са заедно и заедно са се върнали.