— Знам, да.
— Не е бил Исак — каза Шарън. — Може ли да е приятелят на Харпа, Бьорн?
— Може — отвърна Магнъс. — Той отговаря на описанието.
— Добре. Ще кажа това на СО-15.
— Какво е това?
— Отрядът за борба с тероризма. Кошерът тук се разжужа. Мисля, че шефовете ти съвсем скоро ще получат обаждане от моите или от французите. Можеш ли да ми изпратиш снимка на Бьорн?
— Да, предполагам — Магнъс се замисли. — Аз официално съм отстранен от разследването и не съм в участъка. Но исландците ще го приемат много навътре. Нали знаеш какво става с трансграничното съдействие, когато нещата се обърнат на политика?
Година по-рано, в Бостън, Магнъс работи по един случай с канадски гражданин, живеещ в Монреал. Канадската полиция бе далеч по-неуслужлива от обикновено. В друг случай, канадците бяха направили изключение, което довело до арестуването на човек, заподозрян в терористични дейности, и изпращането му в затвора Гуантанамо. Оттогава всичко трябваше да минава по официални канали. Досадно, но Магнъс можеше да ги разбере.
— Телефонът на шефа ти скоро ще звънне — каза Шарън.
— Благодаря, Шарън.
Значи Бьорн е ходил в Нормандия. Най-вероятно през Амстердам. Там е наел или откраднал мотор или го е взел назаем. Намерил е пушка, отишъл е до Нормандия и я е заровил.
А Исак бе направил нещо подобно в Лондон. Бе разбрал адреса на Оскар и сигурно бе уредил мотора и оръжието.
Но за кого? Никой от двамата не бе стрелял по никого. Както и Синдри — той не бе мърдал от Исландия през цялото време. Имаше и друг съучастник. Някой, който може да стреля, не се страхува да убива, но и не е способен сам да си подготви терена. Може би не е пътувал достатъчно или пък не говори английски.
Кой може да бъде? Магнъс нямаше представа.
Все пак лесно можеше да провери дали Бьорн е летял до Амстердам предишната седмица.
Магнъс трябваше веднага да говори с Балдур.
Излезе от кафенето и се забърза към полицейския участък.
— Къде е Балдур? — попита той.
— При комисаря — отговори Вигдис. — Мисля, че и Торкел е с тях. Обсъждат дали да арестуват Бьорн и Синдри.
— Трябва да говоря с него.
— Не знам колко ще се забавят.
— Тогава ще ги прекъсна. Арни, провери дали Бьорн е бил на някой полет за Амстердам миналия четвъртък и петък, и дали се е прибрал в Рейкявик в събота.
— Какво става?
— Той е човекът, когото е видял фермерът в деня преди покушението над Листър. Той е холандецът. Само дето не е бил холандец, защото е имал исландски монети в джоба си. Вигдис, ела с мен. Ще имам нужда от помощта ти.
Магнъс забеляза една тънка папка върху бюрото си. Погледна я. Докладът на патолога за убийството на Бенедикт Йоханесон. Остави я на бюрото и излезе от стаята.
Кабинетът на комисаря бе само на двестатина метра, през една пряка, в модерна сграда с изглед към залива. Докато отиваха натам, Магнъс доразказа на Вигдис за разговора си с Шарън.
Точно пресичаха улицата, когато Магнъс усети вибрация в джоба си. Погледна телефона. Шарън Пайпър.
— Здрасти, Шарън.
— Работата става напечена. Току-що разговарях с един студент от Икономическата школа, колега на Исак. Миналото лято работел като научен асистент на един заместник-министър. Исак го питал дали знае къде летува Джулиън Листър. Въпросът му се сторил малко странен, но той все пак казал на Исак за вилата на Листър в Нормандия.
— Е, не! Ще арестувате ли Исак?
— Предполагам. Още не съм казала на СО-15, реших първо да те предупредя. Тук е пълна лудница. О, и най-накрая получихме отговор от французойката в Индия. Точно Исак е разпитвал за адреса на Оскар.
— Каква изненада! Благодаря ти, Шарън. Между другото, замислих се. Струва ми се, че Исак и Бьорн са подготвяли терена за някой друг. Човекът, който е дръпнал спусъка. Исак в Кенсингтън, а Бьорн — в Нормандия.
— Кой е този човек?
— Нямам представа, но се обзалагам, че е исландец и предполагам, че не знае английски.
— И това е нещо. Магнъс, трябва да затварям.
Магнъс прибра телефона и влетя в сградата, където бе кабинетът на комисаря. Самият кабинет се охраняваше от секретарка. Докато тя вдигне слушалката, за да каже, че Магнъс е дошъл, той мина покрай нея и нахлу, следван от Вигдис.
В кабинета имаше четири души — Балдур, Торкел, комисаря и посребрял мъж, когото Магнъс разпозна като прокурора — старшият юрист на полицията.
Снори Гудмундсон изгледа гневно Магнъс, когато той нахълта.
— Какво си въобразяваш, по дяволите!?