Магнъс кимна.
— Кажи им веднага да арестуват Бьорн и да го докарат тук, в участъка.
— Имам отговор от авиокомпанията — обади се Арни.
— И?
— Бьорн е летял от Рейкявик за Амстердам в петък и се е върнал с вечерен полет в събота.
— Точно навреме, за да се върне до Грундарфиордур преди неделя, когато го видях там — каза Магнъс.
— И когато стреляха по Джулиън Листър — добави Балдур. — Изглежда наистина е подготвял терена за някой друг.
— Ами Исак? — попита Магнъс.
— Британците не го ли арестуват в момента?
— Сигурно. Да им се обадя ли да проверя?
Балдур помисли малко.
— Не, по-добре да остави всички комуникации с тях на Комисаря оттук нататък. Въпросът е деликатен.
Магнъс разбираше това.
— Хайде, действайте! — каза Балдур. — И когато ги съберем всичките тук, ще започнем с въпросите. Първият ще бъде кой е Инголфур Арнарсон.
— Трябва да предупредим финансовите викинги — каза Магнъс.
— Ще го обсъдя с Комисаря и Торкел — отвърна Балдур.
— Нещо против да разпитам Синдри? — попита Магнъс, след като другите излязоха.
— С това ще се заемем аз и Вигдис — отговори Балдур, — но искам ти да си на разположение.
— На разположение!? — Магнъс се ядоса. Знаеше, че Балдур е шефът, но Магнъс бе човекът с най-ясна представа за цялостната картина.
— Виж, Магнус, всички имаме много работа. За момента просто се свържи с Грундарфиордур.
Магнъс се върна на бюрото си, обади се на началник Пал и му каза да арестува Бьорн за убийството на Габриел Орн Бергсон и да го докара до полицейското управление в Рейкявик възможно най-бързо. Магнъс остана с впечатлението, че Пал е очаквал обаждането му. Той бе добър човек, Магнъс му имаше доверие.
Магнъс започна борба с нетърпението. Вигдис се обади да каже, че са намерили Синдри в дома му и че идвал доброволно. После Балдур се появи при бюрото на Магнъс.
— Арни се обади. Харпа не била в пекарната. Заминала с Бьорн вчера следобед и днес не се явила на работа. Никой не вдига домашния телефон, а мобилният й е изключен.
— Как е изглеждала, когато са тръгнали с Бьорн?
— Не знам — каза Балдур. — Арни тръгна към къщата й.
— Тя има малък син — каза Магнъс. — Тригодишен. Арни трябва да намери детето. Който го гледа, сигурно ще знае къде е Харпа.
Балдур потисна ядния си изблик. Явно не обичаше да получава наставления от Магнъс, но пък идеята беше добра.
Магнъс се обади на Пал.
— Пал, Магнус съм. Оказа се, че Бьорн е бил с Харпа в Рейкявик вчера следобед. Заедно са тръгнали нанякъде.
— Ясно — каза Пал. — Не си е вкъщи, току-що проверих. Но в момента разговарям със съседката. Тя май е видяла нещо. Ще ти звънна след малко.
Магнъс забарабани с пръсти. Погледът му попадна върху доклада на патолога по случая с Бенедикт Йоханесон. Щеше да го прегледа по-късно, когато можеше да се съсредоточи.
Минаха само пет минути, преди Пал да се обади, но му се сториха повече.
— Бьорн се е върнал до дома си вчера надвечер. Бил с пикапа. Съседката го видяла, докато излизала от колата си. Обърнала внимание, защото приятелката му спяла на предната седалка.
— Спяла?
— Така каза.
— И е разпознала Харпа?
— Да. С тъмна къдрава коса. Виждала я е тук няколко пъти. Кухнята й гледа към гаража на Бьорн. Видяла го да слага разни неща в пикапа. Заминал пак след петнайсетина минути.
— Какви неща?
— Храна и спални чували. Решила, че отиват на къмпинг. Не видяла палатка, но и не наблюдавала Бьорн през цялото време.
— Разминала се е на косъм — каза Магнъс. — Слава богу, че има любопитни съседи. — Магнъс мислеше трескаво. — Добре, опитай се да го откриеш. Регионалното ви управление е в Стикисхолмур, нали?
— Да.
— Ще кажа на хората тук да се свържат с шефа ти.
Магнъс се замисли. Бездействието го убиваше.
С удоволствие би седнал срещу Синдри, но знаеше колко ще се изнерви, ако трябва да свири втора цигулка на Балдур или трета. Може би дори нямаше да го пуснат в стаята.
Ако Синдри беше с всичкия си, нямаше да каже нищо, особено ако имаха още една набелязана цел. Само Харпа би говорила, а тя беше с Бьорн.
Интуицията подсказваше на Магнъс, че трябва да отиде в Грундарфиордур.
— Пал, след два часа съм при теб.
Поколеба се, но все пак грабна папката от досието на Бенедикт Йоханесон и излезе навън.
Арни караше по тясната улица „Бакавьор“, една от най-скъпарските в Рейкявик, която тръгваше от западния бряг Селтярнарнес. Къщите тук далеч не бяха толкова внушителни, колкото богаташките имения, които бе виждал в Щатите, и не бяха нищо особено по американските стандарти, но в Рейкявик — град от малки, непретенциозни, обрулени от вятъра жилища — наистина се отличаваха.