Улицата се делеше на две. От едната страна къщите бяха по-големи, а изгледът към океана — малко по-хубав. Много от тези имоти бяха собственост на новобогаташи, в това число и основателите на мултинационалната верига за хранителни стоки „Бакавьор“. От другата страна на улицата жилищата бяха малко по-скромни, с непълна панорама към Атлантика. Повечето от тях бяха собственост на „крале на квотата“ — рибарите, извадили късмет в началото на осемдесетте, когато се раздавали квотите за улов.
Арни спря пред една от тези къщи и натисна звънеца.
Вратата се отвори от едно по-старо и закръглено копие на Харпа.
— Добро утро — поздрави Арни. — Казвам се Арни и работя в рейкявикската полиция. Търся Харпа.
— Здравей, заповядай — жената свъси вежди. Арни се събу и видя сина на Харпа, който го бе зяпнал. Определено приличаше на покойния Оскар Гунарсон.
Майката на Харпа, Гудни, покани Арни в кухнята.
Внукът й изчезна в хола.
— Да не й се е случило нещо? — попита Гудни.
— Не — каза Арни. За малко да добави „мисля, че не“, но се въздържа. — Знаеш ли къде е?
— Заминаха с Бьорн, приятеля й.
— Разбирам. А случайно да знаеш къде?
— Да не е сгафила?
— Просто искаме да ни помогне с едно разследване… по смъртта на Габриел Орн Бергсон.
— Аха — веждите й се сключиха още повече. — Не, не знам къде е. Мъжът ми отиде да остави Маркус у тях и намери бележка. Пишеше само, че заминава с Бьорн за няколко дни.
— И не пише къде?
— Не.
— Чували ли сте се скоро?
— Не — каза Гудни, все още смръщена.
— А Маркус? — попита Арни. — Не е ли искала да говори с него? Поне за лека нощ снощи.
— Не. Опитах се да й се обадя на мобилния, но беше изключен.
— Това не ти ли се струва странно?
Гудни въздъхна.
— Да, малко. Тя иначе винаги се обажда, когато са с Бьорн. Най-вече да се чуе с Маркус. Тя добре ли е?
— Не знаем — каза Арни. Видя как очите на Гудни се разшириха. — Смятаме, че е в Грундарфиордур с Бьорн или поне е била там. Видели са Бьорн да товари пикапа си с провизии. Къде може да са отишли, според теб?
— Знам ли? На къмпинг сигурно. Или я е извел с лодката. Не знам.
Арни прецени, че думите на жената говореха за искрено неведение относно това къде е дъщеря й.
— Дали са се скарали нещо, как мислиш?
— Не — каза Гудни, — или поне аз не знам. Според мен те не се карат.
Арни повдигна учудено вежди. Доколкото знаеше от опит, двойките винаги се карат.
— Харпа се възхищава от Бьорн — обясни Гудни, — и разчита на него. Тя изкара много тежка година. Първо остана без работа, после приятелят й се самоуби. Бьорн й беше опора през цялото време.
Арни разбра, че няма да научи нищо повече от майката на Харпа. Явно Харпа не й е казала за истинския си проблем.
— Мъжът ти ли намери бележката?
— Да.
— Той тук ли е?
— Да, нещо майстори в гаража.
— Може ли да говоря с него?
Гудни поведе Арни от кухнята към задната част на къщата.
— Връзва мухи в момента — каза тя. — Много е добър с мухарката. Вече не може да излиза за риба в океана, та това му е заместител. Наскоро ходи да лови за няколко дена.
Ейнар, бащата на Харпа, изобщо не приличаше на нея. Беше набит, силен мъж със сива коса, сурови сини очи и загорялото лице на човек, прекарал десетилетия върху вълните на Атлантика.
Нещо в езика на тялото му докато се запознаваха подсказа на Арни, че Ейнар знае повече за Харпа, отколкото жена му. Посещението не го изненада. Той знаеше, че дъщеря му е загазила.
— Може ли да поговоря с мъжа ти насаме? — попита Арии.
Гудни се поколеба, но излезе от гаража.
Арни погледна над рамото на Ейнар, където наистина имаше приспособления за правене на стръв — видя нещо, хванато в менгеме и една лупа. Арни го огледа: няколко сиви перца, омотани на кукичка.
— Не ми прилича на муха — каза той.
— Ти не си сьомга — отвърна Ейнар.
— Така е.
— Ловил ли си на муха? — попита Ейнар.
— Не. Не ми е по джоба — каза Арни.
— То поевтиня от една-две години, от кризата. Но пък и хората обедняха. Вече не мога да си позволя да ходя по хубавите реки.
— Жена ти каза, че тъкмо се връщаш от риболов. Хвана ли нещо?
— Хванах. По-трудно е, когато има малко риба, но и по-интересно. Стига да хванеш нещо. Този път ми излезе късметът. Заповядай, седни.
Арни седна на единия пластмасов стол, а Ейнар махна макаричка тел от другия и се настани срещу него. Арни огледа гаража. Нямаше място за кола, бе пълен с инструменти и какво ли не още, включително и комплект стикове за голф в единия ъгъл — убежище за един пенсионер, когото го сърбяха ръцете.