— Здрасти, Маркус! Как си? Радваш ли се да видиш дядо си?
— Сега гледам „Мързеланите“. Афи, ела да го гледаме заедно!
— Ей сега, Маркус, ей сега.
Загрубялата обветрена кожа на лицето му се нацепи в усмивка. Ейнар беше рибар и докато още изкарваше лодката си в морето, беше известен като най-строгия капитан в района. Но не беше такъв с внука си и с дъщеря си.
Той отвори ръце за прегръдка. Пряко волята си, Харпа се откъсна от компютъра и отиде при него. Двамата бяха на един ръст, но баща й бе широкоплещест и силен и тя се почувства сигурно, когато усети здравите му ръце на гърба си.
Той винаги се бе отнасял нежно към нея, но никога не я беше прегръщал толкова, колкото през последните няколко месеца.
Знаеше, че тя има нужда от това.
За своя изненада, както бе гушната в обятията му, Харпа се разплака.
Ейнар отстъпи назад и я погледна.
— Какво? Какво става?
— Убили са шефа на „Одинсбанки“ Оскар Гунарсон.
— Така му се пада!
— Татко! — Харпа знаеше, че баща й изобщо не обича банкерите, особено онези, които бяха уволнили скъпата му дъщеря, но това бе твърде грубо изказване, дори за него.
— Съжалявам, миличка. Ти познаваше ли го?
— Не, не точно — каза Харпа. — Малко.
Ейнар я погледна. Сините му очи сякаш надникнаха в душата й. „Той знае, че го лъжа!“ помисли тя панически. „Както знаеше, че лъжа, когато говорех с полицията за Габриел Орн.“ Харпа усети, че се изчервява.
Отстъпи назад, седна на един стол и заплака отново.
Ейнар сипа по едно кафе за двама им и седна срещу Харпа.
— Искаш ли да поговорим за това?
Харпа поклати глава. Някак успя да спре сълзите си. Баща й чакаше.
— Как е? Кълве ли? — попита тя.
Имаше предвид улова му с мухарката. Преди петнайсет години Ейнар по неволя изостави риболова с лодка, след като една вълна заля „Хелги“ и счупи коляното му. Известно време той управлява лодката от брега, но след това я продаде, заедно с квотата си, за стотици милиони крони и се превърна в богат пенсионер. Докато не се вслуша в съвета на дъщеря си.
Първоначално той инвестира парите си във високолихвени сметки в „Одинсбанки“, което му осигуряваше не лош приход. Но някои от приятелите му правеха цели състояния, като спекулираха с валута или инвестираха в исландската стокова борса. И така, той се обърна към умната си дъщеря за съвет.
Тя му каза да избягва валутните спекулации и да не купува какви да е акции. Но банковите акции бяха нещо съвсем различно, гаранция за печалба с минимален риск. И особено акциите в „Одинсбанки“, беше нейният съвет. Защото там работеше финансовият елит на Исландия.
И така, Ейнар инвестира всичките си спестявания в акции на „Одинсбанки“. Тези акции загубиха всякаква стойност, когато правителството национализира банките предната есен.
Харпа се чудеше как баща й все още може да си позволява да ходи за риба.
— Слаба работа. През цялото време валя. Но другия уикенд пак ще ходя. Може да ми излезе късметът. — Той прегърна дъщеря си с една ръка. — Сигурна ли си, че не искаш да поговорим?
За момент Харпа се замисли. Дали да не му каже всичко? Той я обича безрезервно, нали? И би я подкрепил, независимо какво е направила. Нали?
Но това, което направи, беше ужасно. Непростимо! Тя не можеше да си прости. И никога нямаше да може. Баща й беше добър човек. Как би могъл той да й прости?
А ако не й прости, това ще я съсипе.
Затова Харпа само поклати глава.
— Не, татко. Няма нищо.
ГЛАВА 4
Октомври, 1934 г.
Бенедикт имаше отлична идея за игра.
Точно свърши Сагата за Ейр, където прочете за един вожд на име Бьорн от Брейдавик, живял от другата страна на полуострова Снайфелс, отвъд планината, като тръгнеш от Храун и Бярнархьофн. Този вожд прекосил цялото море и стигнал до далечни земи в другия му край. Бенедикт предполагаше, че става дума за Америка, където Бьорн станал вожд на местните диваци. Планът за игра беше Халгримур и Бенедикт да открият Америка.
Халгримур също искаше берсерките да тръгнат на това пътешествие. Там щяха да се бият със Скрайлингите — както викингите бяха нарекли индианците. Бенедикт каза, че е възможно.
Но трябваше да тръгнат на дълго пътешествие в непознати територии. Халгримур предложи да отидат до Свинското езеро, издълбано в застиналата лава няколко километра на юг от тях. Макар майката на Бенедикт да се радваше, когато той се губеше с часове, улисан в игри навън, майката на Халгримур бе много по-строга. Затова той изчака баща му да тръгне към Стикисхолмур, най-близкото градче, а майка му да отиде на гости при една съседка.