Нагоре по склона видя Харпа, само на няколко метра под мъглата.
Слезе от пътя и се засили надолу към потока. Не мина много време преди пикапът да спре на място със звук на счупен метал. Бьорн изрита вратата и изскочи навън. Видя как Исак се обърна към него, а после продължи да се катери.
Бьорн се затича към потока и, скачайки от камък на камък, бързо стигна до отсрещния бряг. Харпа вече не се виждаше. Облакът слизаше все по-ниско. След малко Исак също се изгуби в него.
Бьорн продължи да гледа към мястото, където последно мярна Исак, докато краката му помпаха нагоре. Беше в добра форма. И беше сигурен, че Исак не е.
Бьорн издрапа покрай един по-голям камък. Някъде отляво изпърха птица. Той видя блясък на стомана и се извъртя, вдигайки ръка, за да парира удара. Ножът звучно разпра горната част на ръкава му. Бьорн отстъпи назад, но единият му крак пропадна.
Исак беше бърз и изненадващо силен. Щом Бьорн падна по гръб, острието проби палтото му, пуловера, ризата и кожата, и се заби между ребрата.
Бьорн усети удар, но не и болка. Протегна се и хвана Исак за гърлото. Очите на Исак се разшириха от изненада. Опита се да се отскубне, но Бьорн не го пускаше. Двамата се затъркаляха надолу, Бьорн вкопчен в гушата на студента. Спряха се в една скала. Бьорн беше отгоре.
Стисна още по-силно. Исак започна да издава хълцащи звуци, не можеше да си поеме дъх. Зрението на Бьорн започна да се замъглява. Наложи си да се съсредоточи върху Исак, да успее да го души още няколко секунди. Но усещаше как силата си отива от тялото и от ръцете му.
Исак също го усети. Изблъска го рязко и Бьорн отхвърча встрани. Падна по гръб и остана да лежи задъхан върху мъха. До него Исак се опитваше да си поеме дъх. Но с всяка изминала секунда Исак ставаше по-силен, а Бьорн — по слаб.
Бьорн погледна към дръжката, която стърчеше от гърдите му. Странно, но още не го болеше.
Исак се приведе над него и издърпа ножа.
Бьорн изкрещя. От това го заболя. Адски! Но крясъкът му бе по-скоро грак.
Опита се да се изправи. Не успя. Раздвижи устни, опита се да прокара въздух през гласните си струни:
— Ела ми тука, копеле! — но излезе само шепот.
Синдри се молеше да му предложат цигара. По-лесно щеше да се зомбира, ако има поне един фас. На стената в стаята за разпити висеше червена табелка „Пушенето забранено“, но пък на перваза на прозореца стоеше пластмасова чашка с угарка в нея. Копеленцата можеха да му дадат цигара, ако решат. Но той нямаше да си поиска.
Откакто го арестуваха, не бе казал и дума. Не поиска адвокат — нямаше нужда някой да му казва да мълчи. Не оставаше още много, само няколко часа. После щеше да се разприказва. Но дотогава ще си трае.
Сега говореше черната. Плешивият само го зяпаше. Опита се да не слуша какво му ломоти тя, но нямаше как да не чуе името Инголфур Арнарсон, когато го спомена. Ако бяха толкова умни, досега щяха да разберат за кого става дума. Ако пък Синдри беше по-умен, щеше да избере кодово название, което няма нищо общо с човека, за когото се отнася. Другите мислеха, че цялата работа с кодовото име е абсурдна, но то свърши работа. Зачуди се как полицията е стигнало до него. Може би някой го е написал някъде? Или са ги подслушвали?
Синдри знаеше, че ще отиде в затвора. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-приятна му се струваше тази перспектива. В Литла Храун едва ли бе по-гадно, отколкото в неговата кочина. Щеше да има компания, може би щяха да му позволят да пише, щеше да стане известен. Най-накрая щяха да го забележат.
Тази сутрин, въпреки махмурлука си, той публикува своя манифест в блога си. Получи се изненадващо добре. Беше както призив за бунт, така и дестилат на идеите му от последните десет години. А щом го изправеха пред съда, книгите му щяха да се четат по целия свят.
Синдри остана горчиво разочарован от митинга за Айссейв. Затова и се напи толкова. Очевидно Исак имаше право — исландците бяха толкова добри и възпитани, че не можеха да излязат по улиците да се бият. Поне Ингилейф го слушаше с интерес. Беше прелестна и умна жена. Синдри наистина помисли, че ще му излезе късметът, но се оказа, че тя не се интересува от тялото, а от ума му. Може би, след време… Когато чуе за съдебното дело по националната телевизия.
Това беше проблемът със затвора. Никакъв секс. Но какво пък? Беше минала поне година от последния път, когато спа с жена. А едно време сами идваха при него.
Може би Ингилейф?
Не. Трябва да се примири с няколко години затвор. Но за някои хора щеше да се превърне в герой. А с течение на времето броят им щеше да нарасне, Синдри бе сигурен в това. Той ще стане исландския Нелсън Мандела!