— Нещо смешно ли има? — озъби му се плешивият.
— Не казвам, приятел.
— А Исак? — попита чернокожата жена. — Къде е Исак? Заедно ли са?
И това не казвам, отговори Синдри наум на въпроса. Исак търсеше Харпа с намерение да я убие.
Това не се връзваше с представата на Синдри за герой на народа. Трябва да го спре по някакъв начин. Трябва да се обади на Бьорн. Смъртта на Харпа ще е напразна. А ако Бьорн е прав, тя наистина е невинна.
Синдри можеше да погледне всекиго в очите и да му каже, че е горд с това, което направиха с Оскар Гунарсон и Джулиън Листър, и с това, което планираха за Инголфур Арнарсон. Дори смъртта на Габриел Орн бе оправдана.
Но не и на Харпа. Не биваше да я убиват. Щяха да обвинят и Синдри за смъртта й и то с основание. Не го притесняваше законът. В очите на закона Синдри и без друго бе убиец. Притесняваха го хората. Пред тях не можеше да оправдае убийството на Харпа. Както и пред себе си.
— Какво има, Синдри? — попита плешивият. — Изглеждаш разтревожен. Знаем, че Бьорн е с Харпа. Исак също ли е с тях? Или е на друго място?
Синдри си пое дълбоко въздух.
— Кажи — подкани го нежно плешивият.
Той и жената се облегнаха търпеливо в столовете си.
Синдри помисли. Помисли още малко… И после заговори.
Магнъс се впечатли колко бързо кара Пал. Бе включил сирените, макар да имаше само няколко овце и два коня, които да им се възхитят. Те обаче изглеждаха заинтересувани.
Най-вероятно първи щяха да стигнат до прохода Керлингин. Останалите няколко полицая от Стикисхолмур се бяха разпръснали из полуострова: някои охраняваха барикадите по изходите му.
Пал профуча през Берсеркяхраун, подмина новия път към Боргарнес и зави вдясно към прохода Керлингин. Отляво, по пътя към Стикисхолмур в посока Хелгафел, Магнъс забеляза сините светлини на друга полицейска кола.
— Случайно да имаш пушка в колата? — попита Магнъс.
— Не, разбира се — отговори Пал. — Нали знаеш, че исландските ченгета не носят оръжие?
— Ами, ако Бьорн е въоръжен?
— Че от какъв зор? Той е просто рибар. И знам, че няма разрешително за оръжие.
— В Лондон и Нормандия са имали оръжия.
— Няма да е въоръжен.
— Може да носи нож — каза Магнъс.
Пал не отговори веднага.
— Нож е по-вероятно — призна той.
— Е, браво!
Колата се мяташе като побъркан жребец, докато минаваха през дупките по пътя.
— С какво стреляте по белите мечки тогава? — попита Магнъс.
На три пъти през последните няколко години, полярните мечки прекосяваха океана до Исландия върху плаващи късове лед, но щом стигнеха до сушата, биваха разстрелвани от местните полицаи.
— Това е различно — каза началникът. — Мили боже! — Едва успя да удържи колата да не падне в дерето при един по-остър завой.
Магнъс реши да остави Пал да си гледа пътя.
Телефонът му иззвъня.
— Магнус, Балдур се обажда. Откри ли Исак?
— В момента пътуваме към прохода.
— Синдри проговори. Каза, че Исак възнамерява да убие Харпа, за да й затвори устата.
— Бьорн знае ли за това?
— Не. Според Синдри, тази идея изобщо няма да му хареса.
— Интересно. Каза ли кой е Инголфур Арнарсон? Или кой е убиецът?
— Не.
— Прибрахте ли брата на Бьорн?
— Да. Докарахме и него в участъка. Изглеждаше изненадан. От осем часа сутринта боядисва един магазин на „Лаугавегур“. Това не прилича на подготовка за убийство.
Колата влезе в облак мъгла. Връзката с Балдур започна да се разпада.
— Обади се, когато намерите Исак — заръча той и затвори.
Минаха покрай няколко голи вулканични скали и започнаха да се спускат. Тролката бе скрита в мъглата, но Магнъс знаеше, че е някъде над главите им.
Изведнъж облакът сякаш се вдигна и двамата се озоваха в малка долина, пълна с камъни и мъхове. От лявата страна видяха хижата — вратата бе широко отворена. Вдясно беше пикапът. Гледаше към потока, едната му предна гума бе заклещена в дупка между камъните, а една от задните бе отлепена от земята. Вратата на шофьора бе отворена.
— Намали! Ти провери в хижата, аз ще отида при пикапа! — нареди Магнъс, изскочи от колата в движение, изтича до пикапа и надникна вътре. Нямаше никого. Огледа склоновете. В другия край на долината забеляза човешко тяло, проснато на земята.
Прекоси студения поток и се затича нагоре. Беше Бьорн. С прободна рана в гърдите. Ако не дойде линейка скоро, щеше да умре.
Поне още бе в съзнание. Очите му се стрелнаха към Магнъс.