— Ама Ейнар…
— Бригада „Викинг“ ще го арестува, щом пристигнат. Ти ела тук. Трябва да разберем коя е следващата жертва. Роберт ще те замести.
Арни видя колегата си да пристига в служебната шкода. С нежелание обърна своята и се насочи обратно към участъка.
Почти бяха стигнали до Хелгафел, когато телефонът на Магнъс зазвъня. Балдур.
— Арни е видял Ейнар. Прибрал се е у тях.
— Арестувал ли го е?
— Извикахме бригада „Викинг“. Ейнар сигурно е въоръжен.
— Ей това е работа! — зарадва се Магнъс. — Да ми бяха помогнали и на мен!
— Нещо ново за следващата цел?
Магнъс погледна към жената до себе си. Тя гледаше през прозореца на колата към хълма Хелгафел, закрила уста с ръка. Лицето й бе застинало от мъка.
— Харпа не знае нищо. Исак е още в безсъзнание — Магнъс щеше да добави, че от Бьорн повече нищо няма да разберат, но реши да не го прави пред Харпа.
— Исак ще оживее ли?
— С черепните травми никога не се знае.
— Е, поне знаем къде е Ейнар. Едва ли ще навреди на някого, докато си е вкъщи, а щом се опита да излезе, ще го спипаме.
— Дано да няма и други съучастници — каза Магнъс.
— Мислиш ли, че има? — попита Балдур.
— Не знам, но трябва да сме готови за най-лошото. Обади се, когато арестувате Ейнар.
Магнъс се замисли. Ейнар ли беше стрелял по Оскар и Джулиън Листър? Или някой друг?
— Харпа?
— Да?
— Баща ти говори ли английски?
— Не чак. Знае някоя друга дума. Защо?
Това означаваше, че Ейнар не е можел сам да си подготви терена във Франция и Англия.
— Пътувал ли е някъде през последните две седмици? — попита Магнъс възможно най-деликатно.
Харпа се загледа през прозореца към къщурките в покрайнините на Стикисхолмур.
— Да — отговори тихо тя. — Ходи за риба. Два пъти.
— А ходи ли на лов, освен за риба?
Тя кимна, без да го погледне.
— Преди ловеше северни елени в планината. Тогава беше по-млад, с повече пари.
Северните елени бяха развъдени в Исландия през осемнайсети век и сега живееха на свобода из вътрешността на страната.
— Той има ли оръжие у тях? — попита Магнъс.
Харпа кимна.
— Сигурна съм, че има и разрешително.
Магнъс се обади на Балдур и му предаде какво е разбрал. Бригада „Викинг“ бе добра предпазна мярка.
— Не мога да повярвам, че татко е направил това — каза Харпа. — Знам, че ненавижда банкерите, загуби всичките си спестявания в „Одинсбанки“, а и е злопаметен. Но най-лошото е, че може би го е направил заради мен.
— Как така?
— Той мисли, че банкерите са ми съсипали живота. Габриел Орн… Оскар… Трябваше мен да вини, че му предложих да вложи в акции на „Одинсбанки“, но той явно е обвинявал тях, задето са ме подвели.
— Това си е самата истина, не е ли така?
— Да, но аз не съм го карала да ги убива! — по бузите й се спуснаха две сълзи. — Сигурно Бьорн го е навил. Татко и Бьорн… Знаех, че са близки, понякога пиеха заедно кафе на пристана, но нямах никаква представа за какво си говорят.
Магнъс се опита да й се усмихне, за да я успокои.
Съжаляваше я. Двамата й най-любими мъже се оказаха убийци. Като гръм от ясно небе.
— Знаеш ли — каза тя и избърса сълзите си, — по думите на Бьорн съдя, че татко едва ли ще стреля по някого.
— Как така? — попита Магнъс.
— Бьорн не ми каза точен час. Очакваше да получи съобщение, когато всичко е готово. Какво значи „всичко да е готово“ според теб?
— Разбрах — каза Магнъс. Проследи мисълта на Харпа по-нататък. Може би има и друг съучастник. Едва ли, но не бе изключено. Или пък Ейнар е намерил място, откъдето да наблюдава жертвата и да стреля в най-удобния момент. В такъв случай, защо се е прибрал?
Каква опасност може да грози жертвата, докато убиецът си стои на сигурно вкъщи?
Отрова? Не. Бомба?
Бомба.
Ако някъде из Рейкявик е заложен взрив, лошо. Няма как да разберат кой от Финансовите викинги е следващата цел.
На Магнъс му хрумна нещо. Обади се на Пал, но началникът не вдигна. Явно още е при хижата, извън обхват. С помощта на един униформен, Магнъс се свърза с него по радиостанцията.
— Пал, къде си?
— Охранявам местопрестъплението.
Логично. В долината бе извършено убийство, все пак.
— Моля те, виж дали ще намериш някаква тетрадка в хижата.
— Трябва да изчакам съдебните медици.
— Няма нужда. Знаем кой уби Бьорн. Сега трябва да разберем кой е следващият набелязан.
— Добре — каза колебливо Пал.
— После ми се обади.
Колата спря на паркинга пред полицейското управление в Стикисхолмур. Магнъс остана при радиостанцията да изчака обаждането на Пал. Минаха пет минути. Виеше му се свят. Спомни си това усещане от футболните мачове в гимназията: симптомите на мозъчно сътресение.