— Здрасти, Харпа, как си?
— Не съм добре — каза тя. Около Бьорн се чуваше шум от мотор и плисък на вълни. — Ти за риба ли си?
— Току-що излязохме. Какво става?
— Гледа ли новините? Чу ли за Оскар Гунарсон?
— Банкерът ли? Да. Ти познаваше ли го?
— Малко.
— Това не е ли онзи копелдак, който те е уволнил?
— Е, да, но…
— Но какво?
Харпа преглътна.
— Просто пак се замислих за Габриел Орн.
— Аха — в гласа на Бьорн имаше съчувствие. — Да, логично.
— Бьорн? Извинявай, че те тормозя, но можеш ли да дойдеш в Рейкявик?
— Малко ще ми е трудно. Прибираме се чак довечера, а утре следобед излизаме пак за два дни. В неделя става ли?
— Няма ли как да дойдеш довечера? Наистина искам да те видя!
Грундарфиордур беше на два часа и половина път от Рейкявик, макар че Бьорн го взимаше за много по-малко с мотора. Все пак, това беше доста път за след дълга работна смяна.
— Добре — каза Бьорн. — Ще дойда. Късно, но ще Дойда.
— Благодаря ти, Бьорн — Харпа усети как сълзите отново напират в очите й. — Настина имам нужда от теб! Само с теб мога да говоря за това.
— Харпа, напълно те разбирам. Наистина. Ще се видим довечера. Ще ти се обадя, когато тръгна.
— Обичам те! — каза Харпа.
— И аз теб.
ГЛАВА 5
— Добро утро, Магнус.
Балдур посрещна Магнъс с леден тон в кабинета си, където го очакваха още двама детективи: Арни и Вигдис Аударсдотир.
Магнъс не срещна никакви трудности да се включи в разследването. Най-големият му проблем се оказа да се престраши да върне обаждането на директор Торкел.
По телефона Торкел бе делови, макар да започна разговора със закачка:
— А, Магнус, забави се повече, отколкото ми казаха.
— Виж, съжалявам за това — замънка Магнъс. — Просто, изтървах телефона и…
— Искам да се включиш в разследването по случая с Оскар Гунарсон — прекъсна го Торкел.
— Добре — каза Магнъс.
— Затова ми звъня, нали?
— Ами… да.
— Добре. Яви се в кабинета на Балдур утре в осем. Той ще те чака. Ще говоря и с шефа на полицейската школа.
— Чудесно. Благодаря.
Торкел затвори, но Магнъс чу подсмиване, точно преди сигналът да прекъсне. Нещо му подсказваше, че Торкел няма да опази предишния им разговор в тайна.
Е, какво пък! Магнъс погледна към Арни. Все още не се бе нахилил, значи не е чул. Вигдис, другият детектив в стаята, беше прекадено голяма професионалистка, за да се влияе от клюки. А скоро щеше да разбере дали и Балдур е разбрал.
— Малко сме гроги тази сутрин, а? — подхвърли Балдур с тънка усмивка.
Беше разбрал. Не беше точно усмивка, а по-скоро леко трепване на едното ъгълче на устата му. Балдур имаше издължено, мрачно лице и високо чело. Не беше сред най-големите майтапчии в рейкявикската полиция.
— Напротив, много съм бодър — отвърна Магнъс, опитвайки се да не мисли за спящата в леглото му Ингилейф, а за работата, която го очаква.
— Вчера говорих с една служителка на британската полиция в Лондон — започна Балдур. — Казва се… — погледна в записките си — сержант Шарън Пайпър. Към този момент няма причина да смята, че убийството е свързано с Исландия. Което е странно, при положение, че англичаните смятат всички исландци за терористи.
Балдур намекваше за едно решение на британците от миналия октомври да конфискуват лондонските активи на исландска банка по силата на антитерористичните им закони. Случаят още не бе отшумял, особено след скандала с преговорите по изплащането на Айссейв.
— Даде ли някаква информация за убийството? — попита Магнъс.
— Не много, разследването е в самото начало.
Английският на Балдур не беше добър. Магнъс се зачуди дали е разбрал всичко, което му е казала Пайпър.
— Обади й се и виж дали не е излязло нещо ново.
Балдур продиктува телефонен номер, който Магнъс си записа.
— Арни, Вигдис, какво открихте снощи?
— Оскар няма криминално досие — каза Арни. — Обадих се в отдел „Финансови престъпления“. Казаха, че специалният прокурор го разследва.
— За какво?
— Манипулиране на пазара и измама с ценни книжа — отговори уверено Арни.
— И какво ще рече това? — попита Балдур.
— Не съм сигурен — призна Арни. — Давал е някакви пари на хора, които са купували акции… Или са продавали… Нещо такова.
Балдур отчаяно поклати глава.
— Вигдис?
Вигдис беше около трийсетгодишна, много съвестен детектив. Носеше бяла блуза с надпис на баскетболния отбор в Кефлавик, а смущаващо дългите й крака бяха прибрани в дънки.